1. за съответствието на мотивите на въззивното решение с изискването за съдържанието на съдебното решение и съдържанието на мотивите съгласно чл. 235 и чл. 236 ГПК; 2. за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения и да основе изводите си на установеното по делото; 3. Относно задължението на съда да изложи собствени мотиви дори да препраща към приетото от първата инстанция и за това кога е налице основание за потвърждаване на първоинстанционното решение по чл. 271, ал. 1 ГПК. По тези три въпроса се твърди противоречие със задължителната и казуална съдебна практика – основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наведено е и основанието по чл. 280, ал..1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли при конкретната фактическа обстановка по делото да се приеме, че касаторът е собственик, като се има предвид, че предварителния договор е с нотариална заверка на подписите, а сбъдването на условието има обратно действие. В тази връзка е формулиран въпроса: може ли споразумение към предварителен договор, който е с нотариална заверка на подписа с клауза, че договора ще се счита за окончателен при сбъдване на определено условие да прехвърли правото на собственост и следва ли съдът да тълкува изразената воля на страните; представлява ли начало на давностно владение предварителен договор с нотариална заверка на подписа при конкретната фактическа обстановка. Твърди се очевидна неправилност на решението при преценката на доказателствата и при приложение на императивните правни норми /не са посочени конкретни такива/