1. въззивният съд длъжен ли е при направено възражение за наличие на недействителност /симулативност/ на сключени сделки по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен да се произнесе по приложение на материално правната норма на чл. 17, ал. 1 ЗЗД и това произтича ли от задълженията на решаващия съд да спазва основните начала в гражданския процес по чл. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 10 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №86/18.07.2011 г. по т. дело №682/2010 г. на ВКС, I т. о., постановено по чл. 290 ГПК, 2. по въпроса налице ли е симулативност на сделките, има ли явно и прикрито съглашение между страните по два договора, подписани на една и съща дата, между едни и същи страни и имащи за предмет едни и същи обекти –апартамент с принадлежащото му избено помещение и гараж – в единият договор, обозначен като предварителен с обещание за продажба „след снабдяване на продавача в необходимите документи за собственост”, а в самия предварителен договор при описа на приложенията е описан документ за собственост с титуляр на всички обекти продавача по договора. По същия договор – предварителния внесените суми като капаро и вноски за закупуване на обектите са били признати от купувачката като задължения по наемния договор. Вторият договор е бил договор за наем с определени клаузи за срока на договора, за заплащане на наемната цена и със същата клауза, задължаваща наемодателя да предложи, ако реши да се разпорежда с имота именно на наемателката-купувач по предварителния договор. Дали тези договори са представлявали две отделни съглашения, нямащи никаква връзка помежду си или от съдържанието и анализа на връзката между тях може да се направи извод, че страните не са желаели към момента на сключване на предварителния договор постигане на посочения резултат-продажбата на обектите, въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС – посоченото решение №86/2011 г. по т. дело №682/2010 г. на ВКС, I т. о. по чл. 290 ГПК, решение №1415/19.01.2009 г. по гр. дело №4852/2007 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на ГПК/отм./, решение №475/14.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК, 3. решаващият съд длъжен ли е при представяне на два договора, сключени на една и съща дата с едни и същи страни, едни и същи обекти с клаузи за обещано предлагане за закупуване на обектите, с воля внесените суми по предварителен договор да се считат като суми за погасяване дължимите вноски по договор за наем, с направено предложение за закупуване именно по договора за наем и с провеждани преговори по съществените елементи на договора за покупко-продажба пак по договор за наем да тълкува волята на страните съгласно чл. 20 ЗЗД и по двата договора и от там да извлече изводът кои правила да се приложат – дали правилата, уреждащи поотделно договорите или правилата, уреждащи привидността на едната сделка и прикритото съглашение по другата, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – решение №807/05.05.1997 г. по г. дело №1516/96 г. на ВКС, V г. о., решение №559/17.05.1993 г. по гр. дело №1724/92 г. на ВКС, IV г. о., постановени по реда на ГПК/отм./, решение №65/24.04.2012 г. по т. дело №333/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №832/01.12.2009 г. по гр. дело №1709/2008 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК, 4. ако страните по един договор са постигнали съгласие за промяна на съществени уговорки по него/ в случая по цената/, поради изтичане на повече от пет години от сключването му, но не са стигнали до окончателно съгласие, налице ли е основание за разваляне на договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поради безполезност на същия за страната, която има интерес от предоговарянето, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 5. допустимо ли е да бъде обявен за окончателен предварителен договор след като вече е бил развален с едностранно писмено волеизявление на изправния кредитор, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е решение №28/01.07.2011 г. по т. дело №207/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №5/10.09.2010 г. по т. дело №32/2009 г. на ВКС, II т. о., постановени по чл. 290 ГПК.