е дали към преписката по вписване на нотариалния акт е представено удостоверение за данъчна оценка, отговарящо на изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК, предвиждаща, че наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Изложил е съображения, че при проверката дали са изпълнение изискванията на ДОПК, която е включена в правомощията на съдията по вписванията, същият следи както за наличието на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК (като за липсата й дори носи имуществена отговорност съгласно чл. 265 ДОПК), така и за наличието на удостоверение за данъчна оценка с определено съдържание. За нуждите на производството по вписванията е необходимо в удостоверението да е посочен както размера на данъчната оценка (с оглед преценката за материалния интерес и съответно - за размера на дължимата държавна такса за вписване на акта), така и изрично удостоверително изявление на органа, издал оценката дали за имота има или няма непогасени данъчни задължения. Това изявление следва да се съдържа в текста на удостоверението за данъчна оценка, според изричното предвиждане на чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Липсата на такова удостоверително изявление не може да се счете за индиция, че липсват данъчни задължения за имота. Какви са причините за това в удостоверението за данъчна оценка да не се съдържа изявление за липса или наличие на данъчни задължения по чл. 264, ал. 1 ДОПК стои извън предмета на производството по вписванията и съответно - на инстанционната проверка на отказа на съдията по вписванията, тъй като проверката, осъществявана от съдията по вписванията за спазването на изискванията по чл. 264 ДОПК е строго формална. Затова съдът е приел, че не следва да обсъжда доводите в жалбите дали е започнало ползването на имота, дали е бил деклариран от собствениците и дали е възможно да се дължат данъци за този имот.