от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че четирите правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на касатора „Кимко” АД (в Н.) са с изцяло хипотетичен характер, т. е. нито един от тях не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваното решение, доколкото се отнасят до процедирането на съда по чл. 613 ТЗ, а не до съда, сезиран с исковете по чл. 694 ТЗ. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касатора две допълнителни предпоставки за това /в случая по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/.