„1/ Ако се приеме, че вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани по предприсъединителните финансови инструменти, когато възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, то какви вземания следва да бъдат квалифицирани като частни държавни вземания по смисъла на чл. 3, ал. 7, т. 6 на ЗНАП?; 2/ Може ли да се приеме, че договор за безвъзмездна финансова помощ по Програма ФАР е административен договор по смисъла на ЗУСЕСИФ, ако същият е сключен преди датата на влизане в сила на закона - 25.12.2015г.?; 3/ На основание пар. 10, ал. 1 ПЗР ЗУСЕСИФ, подсъдни ли са на гражданските съдилища установителни искове по чл. 422 ГПК за съществуване на вземане, когато процедурата за събиране на спорното вземане е започнала преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ - 25.12.2015г.?; 4/ По какъв ред следва да бъде установено съществуването на спорно вземане, произтичащо от договор за безвъзмездна финансова помощ и възникнало преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ (25.12.2015г.), в случаите когато за събиране на вземането е инициирано производство за принудително събиране въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК след влизане в сила на ЗУСЕСИФ - 25.12.2015г.?”. Поддържа се наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. последно ГПК, като се цитира следната съдебна практика: определение №29/22.03.2018г. по адм. д. №8/2018г. на ВКС и ВАС, определение №22/27.09.2016г. по гр. д. №15/2016 на ВКС и ВАС и определение №14095/8.11.2012г. по адм. д. №12154/2012г. на ВАС.