бил положителен следвал въпроса – постановленията по чл. 121 ДОПК за предварително обезпечение, представляват ли подлежащ на принудително изпълнение акт, какъв е размерът на сумата, която трябва да се внесе, за да може да се приложи нормата на чл. 264, ал. 4 ДОПК и кой носи отговорност за вреди, в случай, че се внесе сума, за която е наложено предварителното обезпечение, а в последствие бъде издаден ревизионен акт за различна сума?” Страната е изложила своето разбиране по тълкуването на чл. 121 ДОПК в контекста на защитната й теза. Поставен е въпросът –„ Може ли в производството по вписване, съдията по вписванията да изисква и други документи освен изрично посочените в чл. 264 ДОПК?”. Частният касатор е изложил твърдения, че са представени всички необходими документи за извършване на вписването, но въпреки това, съдията по вписванията е започнал да извършва проверка на други обстоятелства, в противоречие с тълкувателно решение №7/2012 г., ОСГТК на ВКС, т. 6. Освен това страната е поддържала, че и съдебната практика сочи, че при представени всички необходими документи за вписване, не е нужно да се събират други доказателства и съдията по вписванията е длъжен да извърши вписването. Изброени са определение №410/28.11.2008 г. по гр. д. №1899/2008 г., ІІІ г. о. на ВКС; Определение №131 от 31.03.2009 г. по ч. пр. гр. д. 123/2009 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС; Определение №212 от 01.03.2010 г. по ч. т. д. №96/2010 г., ТК, І т. о. на ВКС; Определение №163/20.04.2010 г. по ч. гр. д. №61/2010 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС; Определение №372/20.07.2016 г. по ч. гр. д. №1767/2016 г., ГК, ІV г. о. на ВКС от които са възпроизведени части. Частният касатор счита, освен това, че следва да се вземе предвид, че ако се възприеме тезата, че съдията по вписванията може да проверява всички и всякакви документи, то той е следвало да извърши справка и дали са налице основанията по чл. 121, ал. 4 ДОПК, в каквато връзка е поставил въпросът – „ Нормата на чл. 121, ал. 4 ДОПК задължителна ли е за гражданските съдилища?” Страната е поддържала, че по посочения въпрос има практика на административните съдилища, липсва такава на гражданските съдилища, а определението на въззивния съд, според дружеството противоречи на съществуващата практика по подобни казуси. Развито е разбирането на касатора в тази връзка, с оглед установените според него факти по делото, като е направен извод за неправилност на приетото от съда. Поставен е въпросът – „Допустимо ли е съдията по вписванията да оказва последващ контрол на регистрацията на търговско дружество, като откаже да впише апорта, при положение, че са представени всички необходими документи за вписването му?” Изложено е разбирането на страната по този въпрос. Други доводи не са развити.