в противоречие с практиката на ВКС и на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил решенията на СЕС по дело С-119/2017 и дело С-186/2016 по въпросите: 1. Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 30 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита и какви са доказателствата в тази насока?; 2. Следва ли валутният риск да се преценява единствено върху период, който съставлява половината от 24 годишния договор, без съдът да е изяснил какъв ще е курсът на швейцарския франк за останалата половина от договора за кредит?; 3. Следва ли съдът да изясни какви са били доходите на кредитополучателите като източник, вид валута, спестявания и други, за да се направи точен извод, а не предполагаем с какви средства е погасяван кредита?; 4. Счита ли се за допълнително услуга между банката и кредитополучателите покупката на валута за погасяване на кредита извън договора за кредит?; 5. По какви критерии съдът е определил, че определени клаузи на договора са индивидуално договорени, а други не и съответно как съдът е определил, че кредитополучателят не е могъл да повлияе върху определени договорни клаузи?; 6. Съдържа ли се в договора клауза, според която при понижаване курса на франка, няма да бъдат намалени вноските на кредитополучателя или няма да са по-ниски от нивото при усвояване на кредита?; 7. Следва ли да се приеме, че кредитополучател се е запознал с клаузите на договора, същите са му били разяснени, станали са му ясни, осъзнал е икономическите последици, изразил е информирано съгласие по всички въпроси, повлиял е на съдържанието на клаузите и т. н., след като четири месеца по-късно сключва със същата банка сходен договор за кредит. По въпроса: 8. След като възнаградителната лихва е цената за предоставената услуга „кредит" и забавата да се заплати цена за предоставена услуга води до начисляване на лихви за забава, счита ли се за анатоцизъм прибавяне към главницата цената на предоставената услуга се твърди противоречие на въззивното решение с решение №66/29.07.2019 г. по т. д. №1504/2018 г. на ВКС, II т. о.