1/ „удостоверение за наследници, издадено в противоречие с изискванията на Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, от което не могат да се установят всички наследници и квотата им в наследството, следва ли да се приема като доказателство по делото, чрез което ищецът да доказва своята активна процесуална легитимация и право на собственост за определена идеална част“; 2/ „при заведен иск за обявяване на договор за дарение на недвижим имот за нищожен като привиден, прикриващ договор за продажба, наличие на признание на иска от един от ответниците-страна по сделката, относно получена парична сума и отричане на плащането от другия ответник-страна по оспорената сделка, следва ли ищецът да докаже обстоятелствата, при които е станало плащането на цената по сделката – размер, място, начин, присъствали лица; „при условие, че не са представени доказателства за извършено плащане, а има само признание на иска от един от ответниците и установена неистинност на признанието за времето на твърдяното плащане, съдът има ли право да приеме този иск за доказан“; 3/„съдът следва ли да отчете свързаността на ответника, направил признание на иска, с ищеца по делото и вероятната му заинтересованост от изхода на делото в полза на ищцовата страна, когато е налице противоречие с твърденията на другия ответник и свидетелските показания“; 4/ „при обсъждане на свидетелските показания и извършване на преценка относно тяхната заинтересованост и безпристрастност от изхода на делото, съдът има ли право да приеме, че свидетелските показания, дадени от лица, които са роднини както на ищеца, така и на един от ответниците, са безпристрастни, а да не отчете пряката имуществена заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото при наличие на доказателства.