за уреждане правните последици от разпореденото предварително изпълнение на последващо отменения ИАА / същото се сочи и като неправилност, поради противоречие с материалния закон/. Нарушението на материалния закон се обосновава с квалифицирането на иска с несъответна на решаващите мотиви правна норма – чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД / връщане на даденото на отпаднало основание /, вместо чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД / връщане даденото при начална липса на основание /, тъй като при опорочен елемент от фактическия състав на сделка, даденото е при начална липса на основание, съгласно ППВС №1/1979 год.. Като не е квалифицирал правилно възражението за възмезден характер на мрежовата услуга, съдът е пропуснал да обоснове с коя норма на националното право е създадено право на производителите на енергия от възобновяеми източници, за безплатен достъп до мрежите, респ. - задължение за операторите на енергийни мрежи да поемат всички разходи, каквато възможност предвижда пар. 4 вр. с пар.3 на чл. 16 Директива 2009/28/ЕО. Неправилната квалификация не е позволила на съда да отчете приложимостта на европейското право, при това - в съответствие с принципите за правна сигурност и за защита на оправдани правни очаквания, според които националното законодателство трябва да бъде сигурно и предвидимо за правните субекти, а когато националната уредба променя правното положение на частноправен субект с обратно действие, да се анализира търсената с тази правна промяна цел, като се зачитат оправданите правни очаквания на заинтересуваните лица. В светлината на тези и на принципа за достъп до правосъдие, съдът е следвало да отчете, че операторите на енергийни мрежи са лишени от средство за ефикасна защита, при липсата на вътрешноправен регламент уреждащ правните последици от допуснатото предварително изпълнение на отменения индивидуален административен акт. Поради това е следвало да тълкува съдържанието на тези правни последици, в съответствие с принципите на европейското право и изискванията за пропорционалност, предвидимост, оправдани правни очаквания и право на защита срещу незаконосъобразни актове на администрацията. Съдът е бил длъжен да приложи чл. 17, ал. 1 от Хартата за основните права на ЕС/ХОПЕС/, зачитайки правото на ответника да се ползва свободно от приходите си, придобити на законно основание. Мотивиран от несъобразяването на принципите на европейското право и чл. 17 от ХОПЕС касаторът е формулирал и искане за преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз. Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 177 АПК, която урежда действие на отмяната спрямо лицата, не и спрямо предметния обхват на отменителното съдебно решение – досежно възникналите гражданскоправни и имуществени последици на предварителното изпълнение, както и неправилно се е позовал на аргумент за противното от нормата на чл. 195 АПК. Страната излага собствени съображения в обосноваване на извод, че отмяната на ИАА не засяга последиците на предварителното изпълнение - с прилагане по аналогия на чл. 105 АПК ии по арг. от чл. 60, ал. 6 АПК и чл. 301 АПК.