обуславят изхода на делото, но са разрешени в противоречие на практиката на ВКС, поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В съдебната практика на Върховния касационен съд - напр, решение №17/23.03.2017 г. по гр. д. №50176/2016 г. на III г. о., определение №510/29.07.2019 г. по ч. т. д. №2198/2018 г. на ІІ т. о., определение №109/28.02.2019 г. по ч. т. д.№116/2019 г. на І т. о. и определение по адм. дело №74/2018 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС се приема, че отношенията между страните по сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015 г. се уреждат от гражданското право и споровете във връзка с дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни и подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес. Със ЗУСЕСИФ не се променя видът на сключените до влизането му в сила договори за безвъзмездна финансова помощ – граждански договори с административен елемент, нито характера на направените преди датата на влизане на закона в сила изявления за налагане на финансови корекции от ръководителя на управляващия орган /разплащателна агенция/, нито се създава за получателите на помощта, адресати на такива изявления, правна възможност да ги обжалват по реда на чл. 27 ЗУСЕСИФ след влизането на закона в сила. Образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции, когато релевантните факти по възникване и изменение на правоотношението (сключване на договора и изявление за финансови корекции) са се осъществили до влизането на закона в сила, се довършват от общите съдилища. Исковата защита е допустима както чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск за оспорване на основанието за налагане на финансови корекции по тези договори.