Институтът на административния договор е въведен в позитивното право с нормите на чл. 19а АПК - чл. 19ж АПК, обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г. Преди приемането на посочения нов правен институт, административният договор като правна фигура е предвиден за целите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – ДВ бр.101/2015 г., в сила от 25.12.2015 г., приет с оглед необходимостта от унифициране на правилата, по които се управляват и разходват средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и от въвеждането на мерки за намаляване на административната тежест за бенефициентите и на ясен и ефективен съдебен контрол за защита на конституционно гарантираните права на гражданите и организациите – сравни пар. 1, т. 1 ДР ЗУСЕСИФ, чл. 24 ЗУСЕСИФ, чл. 37 ЗУСЕСИФ, чл. 39 ЗУСЕСИФ, чл. 45 ЗУСЕСИФ, чл. 47 ЗУСЕСИФ, чл. 48 ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 19а, ал. 1 АПК, в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. С ал. 2 от същия текст се определя, че административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, който съгласно ал. 3 се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Нормата на чл. 19а АПК е материалноправна, няма придадено обратно действие и урежда възникнали правоотношения занапред. Едва с допълнението с ДВ бр. 74/2016 г. на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК като подведомствени на административните съдилища се определят делата по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни договори.