Решение № 911 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 3679/2008 г.

    Анотация

    Въпрос
    За тежестта на доказване относно наличието на нарушенията, допуснати от работника, които са обосновали налагане най-тежкото наказание по чл. 188 КТ.


    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 18 ноември две хиляди и девета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

    ЧЛЕНОВЕ:
    СВЕТЛА ЦАЧЕВА, АЛБЕНА БОНЕВА

    при участието на секретаря Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело № 3679/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:

    Производството е по чл. 290 ГПК.

    Върховният касационен съд,състав на 4-то гр.отд. по настоящето гр.д. № 3679/2008г с определение № 595/23.06.2009г е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 14 април 2008г по гр.д. № 3263/2006г с което е отменено решението на Софийския районен съд от 13.06.2006г по гр.д. № 1187/2006г и е постановено ново решение. С него Софийският градски съд признал за незаконно уволнението и отменил заповед № РД-22/9 от 12.12.2005г на изпълнителния директор на „П" А. гр. С. с която било наложено на С. Г. Х. наказание „"дисциплинарно уволнение",възстановил го на заеманата от преди уволнението длъжност „регионален мениджър в регион Пловдив в „П" А. и му присъдил обезщетение за времето през което бил без работа в размер на 3553.01 лева.

    В касационната жалба се твърди,че решението на Софийския градски съд в обжалваната част било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила,както и като необосновано-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК.

    Върховният касационен съд след проверка съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК на посочените в касационната жалба основания,прие следното:

    Със заповед № Р* от 12.12.2005г на изпълнителния директор на „П" А. гр. С. на С. Г. Х. е било наложено наказания „уволнение" от длъжността която заемал „регионален мениджър" за това, че за времето от 17.08.2005г до 18.10.2005г не бил осъществил ефективен контрол върху дейността на 16 търговски обекти ,който контрол изисквал проверка „готовност за работа" най-малко два пъти в месеца и проверка на точността на бензинколонките поне един път в месеца. Той не осъществил непосредствен контрол върху дейността на търговските обекти, като за времето от 12.10.2005г до 18.10.2005г в търговски обект № 5* и 5115 били открити множество данъчни фактури,които били издадени и непредадени на клиентите. Били открити множество касови бележки за извършени продажби на стоки в обектите с номера 5107, 5112, 5113 и др. които не били предадени на клиентите и не били унищожени съгласно изискванията на заповед № Р* от 23.01.2003г на директора на „П" АД. Обектите не били в изряден външен вид- 5107,5112,5114,5115-паяжини по тавана,мръсни стелажи за продажба на стоки,непочистени съоръжения за продажба на гориво,непочистени санитарни помещения. Служителят не бил проверявало „Книга за метрологичния контрол на обекта",не се водела редовно книгата с график и подпис на служителите за почистване на тоалетните. Не следял за носенето на фирмено облекло от служителите, подписвал протокол за измерване точността на бензинколонките без да присъства при извършване на замерването.. В някои обекти-514,5134,5136- имало поставено неактуално работно време или поставено такова работно време,което въвеждало в заблуждение клиентите.

    Софийският градски съд с решението си от 14 април 2008г по гр.д. № 3263/2006г приел,че само нарушенията по т.1 били доказани ,а останалите-като недоказани следвало да обосноват извода,че работодателят нарушил разпоредбите на чл. 189, ал. 1 КТ и че тежестта на нарушението не съответствала на наложеното наказание.

    От приложената заповед № 22/7 от 10.10.2005г-л.49 по гр.д. № 3263/06 СГС е било установено,че на основание чл. 186 КТ във вр. с чл. 187, т. 3 КТ и чл. 187, т. 10 КТ и чл. 188, т. 2 КТ С. Г. Х. е бил наказан с дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение" за това че за времето от 01.01.2005г до 23.08.2005г при извършената проверка били констатирани,нарушенията,пренесени и в следващата заповед в която е било наложено наказанието „уволнение"А в нея нарушенията са били за извършената проверка за времето от 17.08.2005г до 18.10.2005г ,или се застъпва периода от 17 август 23 август 2005г за нарушенията,за които жалбоподателят е бил наказван два пъти-веднъж с" предупреждение" и втори път с" уволнение".

    Върховният касационен съд приема,че констатираните нарушения са били доказани и че те са съответствали на наложеното най-тежко наказание „уволнение",с което

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове