Решение № 856 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 76/2010 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Относно приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теодора Нинова

ЧЛЕНОВЕ:
Костадинка Арсова, Зоя Атанасова

със секретар А. И.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. НИНОВА гражданско дело под № 76/2010 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, IV-В състав, постановено на 12.10.2009 год. по в.гр.дело № 2542/2009 год., с което е оставено в сила решение от 03.09.2007 год. по гр.дело № 11449/2005 год. на Софийския районен съд, 46-ти състав за отхвърляне предявения от Н. И. С. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: гр.С., ул.“М.“ 2-8, вх.А, ет.6, ап.12, Р. И. В. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес гр.С, ж.к.“Л.“ бл.636, вх.Б, ет.6, ап.18 и В. И. Г. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес гр.С., кв.“Ф.“, ул.“С.“ № 9 иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по отношение на О. служба „Земеделие и гори-П.“ за признаване на правото им на възстановяване на собствеността върху: нива с площ 3 дка в местността „Д. енелек“, при съседи: Т. В., Г. Ч., Т. А. и А. В.; нива с площ 2.5 дка в местността „Д.“, при граници: дере, гора и С. К.; нива с площ 6.5 дка в местността „Дж.“, при съседи: С. К., К. П. и А. Я.; нива с площ 2.2 дка в местността „Кюм.“, при съседи: П. М., Ф. Ш. и А. В.; нива с площ 7.5 дка, в местността „Ч.“, при съседи: Г. С., Д. К. и К. П.; нива с площ 4.5 в местността „Кюм.“, при съседи: П. М., А. Я. и А. В.; ливада с площ 1.6 дка в местността „К.“, при съседи: П. М., гора, гора и ливада с площ 1.5 дка, в местността „Пас.“, при съседи: И. Ш., И. Т. и А. В..

Недоволни от въззивното решение са касаторите Н. И. С., Р. И. В. и В. И. Г., представлявани от адвокат А. И. М. от С. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ с оглед представените писмени доказателства: опис-декларация с вх.№ 405 от 27.11.1950 год., а относно размерите на претендираните за възстановяване земи-общТ. комисия от 28.11.1950 год. Претендират за направените по делото разноски.

Ответникът по касация О. служба „Земеделие и гори“-П. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е доказано по безспорен начин наследодателят на ищците да е притежавал в собственост процесната земеделска земя към момента на създаване на ТКЗС. Относно представената опис-декларация е съобразено, че като частен свидетелстващ документ, установяващ изгодни за издателя му факти е направен извод, че не се ползва с доказателствена сила и не представлява документ, доказващ правото на собственост върху процесните недвижими имоти, а отбелязването за извършена проверка от Т. комисия не могло да се приеме за доказателство, че декларираните имоти са собственост на праводателя им тъй като не доказва правопораждащ правото на собственост фактически състав.

Касационната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Декларирането на имоти през 1950 год. е косвено доказателство за това, че деклараторът е носител на правото на собственост върху имота. Правната стойност на това доказателство е определена от законодателя с нормата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. С тази норма като доказателствени средства за правото на собственост са определени както преките доказателствени средства, които установяват осъществяване на правопораждащия факт, така и непреките писмени доказателства, а такива са тези, които съдържат информация, от която може да се направи извод, че вносителят на земеделския имот е бил носител и на правото на собственост върху него. Незаконосъобразен е изводът, че в производството по установителен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже, че наследодателят му е бил носител на това право и към момента на обобществяване на земята в кооперативното стопанство. Правото на собственост се загубва ако друг го придобие. В случай, че наследодателят се е разпоредил с имота преди кооперирането му, това ще е основание за носителят на това вещно право да защити правата си с иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. До установяването на това, деклариралият имота като свой се счита за негов собственик.

По делото е безспорно, че ищците са наследници на И. П. В..

Като е отхвърлил иска съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане по съществото на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, IV-В състав от 12.10.2009 год., постановено по в.гр.дело № 2542/2009 год.

ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав.

 


Свързани съдебни актове


Цитирани норми