Решение № 643 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4812/2008 г.

Разпоредбата на чл. 262, ал. 3 ЗМВР /отм./, според която еднократните парични обезщетения по чл. 261 ЗМВР /отм./ се изплащат на базата на брутното трудово възнаграждение, определено към момента на освобождаването от служба, се отнася само за начина, по който се определя размерът на обезщетението, а не може да се приложи към вече определените и изплатени на касатора обезщетения при първото и второто му освобождаване от служба, когато получаваните от него тогава брутни възнаграждения са били в по-ниски размери. Правопораждащ факт за плащане на паричното обезщетение е освобождаването от длъжност, поради което същото се определя по размер на брутните трудови възнаграждения именно към този момент и в разрез с целта на закона е да се прави преизчисляване на изплатеното вече обезщетение на база друго брутно трудово възнаграждение.