Решение № 642 от 21.10.2010 г. по гр. д. № 1225/2009 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Относно надлежния съдебен състав, относно задължението на въззивния съд да съобрази задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, както и преквалифицирането на иска.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври двехиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Надя Зяпкова

ЧЛЕНОВЕ:
Жива Декова, Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1225/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. Р. К. ЕГН [ЕГН], адрес:[населено място], [улица], чрез процесуални представители адвокатите П. П.-АК Благоевград и Н. Н.-САК, против въззивно решение на Апелативен съд-София № 294/8.04.2009 г., постановено по гр. д. № 2593/2008 г.

С обжалваното решение е оставено в сила решение на К. окръжен съд, постановено на 11.10.2006 г. по гр. д. № 754/2005 г., с което са отхвърлени исковете на М. Р. К. против Република България чрез министерството на регионалното развитие и благоустройството, представлявано от областния управител на К. област с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 48 084 лв., с която държавата се е обогатила неоснователно за нейна сметка със стойността на посочени в решението подобрения, извършени от нея в качеството на наемател на имот-частна държавна собственост – Т. комплекс-механа „Ж.“, находяща се в м. „Картарница“, землище на[населено място], К. област, имот № 046005, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4 580 лв.-мораторна лихва върху главницата от 48 084 лв. за периода от 31.VII.2000 г. до 14.IХ.2005 г.

С жалбите са обосновани касационни основания за отмяна на решението поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК-нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост.

За ответника по касация Министерство на регионалното развитие и благоустройството и за третото лице-помагач [фирма], [населено място] не е изразено становище.

С определение № 1155/24.09.2009 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е приел, че касаторът е формулирал процесуалноправни въпроси с принципен характер относно надлежния съдебен състав, относно задължението на въззивния съд да съобрази задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, както и преквалифицирането на иска в противоречие с ТР № 1/79 г., ВС на Н..

За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:

1. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ГПК /отм./ решението се постановява от съдиите, участвали в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.

В конкретния случай, видно от протокола на съдебното заседание, проведено от въззивната инстанция на 16.02.2009 г., в което е даден ход на делото по същество, в съдебния състав са участвали съдиите: председател Д. С. и членове Л. Ц. и Д. Д., с докладчик по делото съдията Л. Ц.. В съдебното решение, постановено по делото на 8.04.2009 г. е посочен съдебен състав с участие на съдиите: председател Зоя Атанасова и членове Л. Ц. и Д. Д..

Решението на въззивната инстанция не е постановено от предвидения в закона съдебен състав в нарушение на императива на чл. 187, ал. 1 ГПК /отм./. Допуснатото процесуално нарушение е особено съществено, тъй като е относимо към формиране и изразяване решаващата воля на съдебния състав на въззивната инстанция, поради което следва да се приравни на липса на постановено съдебно решение. При липса на решение на съдебния състав, разгледал и решил делото, постановеното от съдебния състав на въззивния съд решение е нищожно, в който смисъл има практика на Върховния касационен съд /Р. № 154/29.04.1999 г. на ВКС по гр. д. № 91/98 г., 5-членен състав/.

2. Съгласно чл. 218 б „з“, ал. 1 ГПК /отм./ указанията на Върховния касационен съд по прилагане на материалния и процесуалния закон са задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото. Процесуалното правило на чл. 218 б „з“, ал. 1 ГПК /отм./ е императивно, поради което липсва процесуална възможност, независимо от евентуално несъгласие с указанията на касационната инстанция, въззивната инстанция да даде различно от указаното й от Върховния касационен съд тълкуване по прилагането на закона. Несъобразяването от въззивния съд с императивния характер на разпоредбата на чл. 218 б „з“, ал. 1 ГПК /отм./ и неизпълнението на указанията на Касационния съд обосновават неправилност на въззивното решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, в който смисъл са постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решения със задължителен характер съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, а именно: Р. № 335/31.05.2010 г. по гр. д. № 840/2009 г., ВКС, III г. о. и Р. № 554/24.09.2010 г. по гр. д. № 651/2009 г., ВКС, III г. о.

Предвид изложеното, нарушението на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ГПК /отм./ обуславя обявяване на въззивното решение за нищожно и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за нищожно въззивното решение на С. апелативен съд, Т. отделение № 294/8.04.2009 г., постановено по в. гр. д. № 2593/2008 г.

ВРЪЩА делото на С. апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми