Решение № 594 от 04.12.2009 г. по гр. д. № 3139/2008 г.

Владението се определя от закона като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя – чл. 68 ЗС. В това определение са посочени двата основни елемента на владението, като относно втората съставка – намерението да се държи вещта като своя чл. 69 ЗС установява оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Ето защо в случая не е било необходимо ответницата по иска, която се е позовала на изтекла в нейна полза придобивната давност да доказва намерението си да свои имота, както въззивния съд неправилно е приел, а ищецът е следвало да докаже, че през годините е държала имота за другиго, което не е сторено.