Решение № 540 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1837/2009 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Може ли ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател на е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към този момент- т.е. ако не е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ?

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Добрила Василева

ЧЛЕНОВЕ:
Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева

с участието на секретаря Е. П. изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1837/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 295/ 8.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 111 от 24.07.2009 г. по гр.д.№ 602/ 2009 г. на В. окръжен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С обжалваното решение ревандикационният иск на ищците, които се позовават на земеделска реституция и възстановяване на имота от поземлената комисия, е отхвърлен по съображения, че не са успели да докажат, че техният наследодател е бил собственик на имота и на основание какъв придобивен способ, към момента на образуване на ТКЗС. Този извод е направен по повод възражението, противопоставено от ответника, който се е позовал на права, придобити на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Постановеното в горния смисъл решение на въззивния съд противоречи на трайно установената практика на Върховния касационен съд по поставения въпрос, като при действието на новия ГПК по същия въпрос са постановени и решения по чл. 290 ГПК, които по силата на ТР № 1/ 2009 г. се включват в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така в р.№ 329 от 27.04.2010 г. по гр.д.№ 927/ 2009 г на ВКС, I г.о. се приема, че ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател на е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към този момент- т.е. ако не е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Само в този случай съдът изследва коя от двете претендиращи страни е била собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, тъй като решаването на този въпрос има значение за това на кого ще се възстанови имотът. Ако не следва да се разрешава такъв спор, решението на поземлената комисия, което има конститутивно действие, е достатъчно доказателство за правата на собственост към настоящия момент и легитими ра ищците за като собственици. Тази особеност следва от характера на земеделската реституция и целта на ЗСПЗЗ, според който след прекратяване на ТКЗС и другите селскостопански организации земеделската земя следва да се върне на бившите собственици. Това е първият принцип, който е въведен със закона. Вторият принцип е, че правата на заварените ползватели, които са получили имотите по силата на актове на П. на Н. събрание, на Държавния съвет и на М. съвет се прекратяват с влизане в сила на закона- §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Едва на трето място е уредено изключението, а то е че земята може да остане в ползвателите, ако осъществят условията на §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно в разглежданата хипотеза заварените в имота ползватели могат да противопоставят на бившите собственици само такива възражения, които им позволяват да упражнят предоставената от закона възможност да трансформират правото на ползване в право на собственост. Това са пределите, в които може да се осъществи и косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия по възстановяване на имота, съгласно приетото в ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС и ако се установи, че ползвателят е станал собственик на посочените основания по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, да не се зачете действието на това решение.

В настоящия случай правото на защита на ответника е свързано и с установяване на обстоятелството, че сградата в имота е построена преди 1.03.1991 г. Отхвърляйки иска само поради простото оспорване от страна на ответника, съдът не се е произнесъл по действителния предмет на спора, а именно дали ответникът е придобил валидно имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, при който случай единствено той би могъл да го задържи и да се приеме, че го владее на правно основание. Липсата на мотиви не позволява на касационната инстанция да провери правилността на решението, поради което то следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на основание чл. 293, ал. 1 и 3 ГПК.

Водим от горното съставът на ВКС, I г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 111 от 24.07.2009 г. по гр.д.№ 602/ 2009 г. на В. окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми