Решение № 512 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1082/2009 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Съгласно чл. 15 ЗС право да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху сградата /право на строеж/ се отстъпва по реда на чл. 13 ЗС. Следва да се съобрази, че според чл. 18 ЗС прехвърлянето на право на собственост или учредяването на друго вещно право върху недвижим имот, в случаите, предвидени в раздела за държавна собственост на ЗС, се е извършвало писмено, при което нотариална форма не е необходима, но във всички случаи се касае до прехвърляне или учредяване на вещни права върху държавни имоти въз основа на сложни фактически състави, включващи сключването на договори, вземането на решения от държавни органи и други елементи.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА АРСОВА, ВАСИЛКА ИЛИЕВА

със секретар Виолета Петрова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 1082/2009 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, постановено под № 98 на 09.04.2009 год. по в.гр.дело № 370/2008 год., с което е оставено в сила решение от 14.01.2008 год. по гр.дело № 1147/2007 год. на Великотърновския районен съд за отхвърляне предявеният иск от Т. дружество „Т“ със седалище и адрес на управление гр. В. Т. , ул.“С“ № 79, рег. по ф.дело № 2746/1991 год. на ВТОС, представлявано от П. П. П. против О. В. Т., за приемане за установено, че ТД“Т“, гр. В. Т. е собственик на 93.91% ид.ч. от следния недвижим имот, намиращ се в гр. В. Т. , ул.“С“ № 79, построен в ПИ № 6* в кв.253 по ПУП на гр. В. Т. , при граници: изток-междублоково пространство, запад-ПИ № 8* частен, север-улица и юг-имот № 8* а именно: сграда-туристически дом/хотел, кафе-сладкарница и снек бар/, със застроена площ 231 кв.м., масивна конструкция, построена през 1970 год., състояща се от три сутерена, три етажа и тавански етаж, както следва: кафе сладкарница и снек бар, разположени в източната част на сградата; партер: кафе-сладкарница, състояща се от зала и стълбище за сутерена; I-ви сутерен: снек-бар, зала, кухня, коридор, офис, съблекалня, баня-тоалетна, входно антре, два броя умивални с два броя тоалетни, коридор, складово помещение, асансьор, хладилна камера и закрита тераса; хотелска част: III-ти сутерен: котелно помещение, стая за огняра, тоалетна, работилница и стълбище за II-ри сутерен; II-ри сутерен: два коридора, антре, баня-тоалетна, хотелска стая с тераса, асансьор, клуб, три броя складове, санитарен възел и стълбище за I-ви сутерен; I-ви сутерен, хотелска част: стълбище за партера; партер: фоайе, рецепция, коридор, антре, баня-тоалетна, хотелска стая с тераса, асансьор и стълбище за I-ви етаж; първи етаж: 1 бр. апартамент, девет броя хотелски стаи със самостоятелни санитарни възли, офис за бельо, два коридора, асансьор и стълбище за втория етаж; II-ри етаж: 1 бр.апартамент, девет броя хотелски стаи със самостоятелни санитарни възли, офис, два коридора, асансьор и стълбище за III-тия етаж; III-етаж: 1 бр.апартамент, шест броя хотелски стаи със самостоятелни санитарни възли, два коридора, офис, асансьор и стълбище за таванския етаж; тавански етаж: хотелска стая със санитарен възел, асансьор, два броя складове и коридор, за което има съставен акт за частна общинска собственост №/26.09.2006 год., като неоснователен и недоказан.

Недоволен от въззивното решение е касаторът Т. дружество „Т“, представлявано от адвокат Д от АК-София, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е недопустимо с оглед петитума на исковата молба и решаващите мотиви, освен това е неправилно поради неспазване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано, при което уважаването на установителния иск ще внесе яснота, определеност и безспорност по квотата им в съсобствеността, а това е от значение в отношенията с общината и останалите съсобственици.

Процесуалният представител адвокат Д поддържа касационната жалба. Допълнително съображения излага в писмена защита.

Ответникът по касация – О. на В. Т. , представлявано от адвокат Й от Великотърновската адвокатска колегия в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК заявява становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалният представител адвокат Й поддържа оспорването. Допълнително съображения излага в писмена защита.

Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 77 ЗС във връзка с чл. 38 от Правилника за държавните имоти (ПДИ), при което от събраните доказателства е установено, че с решение на ОНС № 142 по протокол № 7 от 28.06.1968 год. на ИК на ГОНС, одобрено с решение № 78 по протокол № 9 от 29.07.1968 год. на ИК на ОНС е отстъпено право на строеж в полза на ОС на БТС върху парцел **** в кв.100 по плана на гр. В., а процесната сграда е построена към 1970 год., стопанисван е от структури на БТС, а с решение № 8 от 16.10.1991 год. на ИБ на СС на БТС същата е предадена на ищеца като през 2006 год. част от нея е актувана за държавна. При така посочените от окръжния факти е направен извод, че в разрез с чл. 18 ЗЗД е ищцовата теза за придобиване на процесния имот по реда на правоприемство от БТС и тъй като се поддържа придобиване на собственост само на деривативен способ при липсата на нотариален акт за прехвърляне, искът е неоснователен само на посоченото основание, при което взетото с решение № 8 от 16.10.1991 год. на ИБ на СС на БТС „протоколно“ прехвърляне е мислимо единствено при ликвидация на организацията-собственик на имота.

С определение № 1* от 01.10.2009 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Правото на искова защита е уредено от закона по начин, по който реализирането й следва да бъде съобразено с настъпването на конкретни юридически факти, обуславящи фактическия състав на нормата – правно квалифициращ правоотношението. Т.е. от този, който твърди, че е нарушено неговото субективно материално право се очаква и установяване на настъпването на тези юридически факти, съотносими към очертания от правната норма ред. Реализацията на исковата защита е обусловена както от установяване на посочените факти, така и от правилното насочване на претенцията, с оглед ангажиране на отговорността на този, който я носи при конкретните обстоятелства.

Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили – чл. 127 ГПК /отм./. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално.

Касационната жалба е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.

Взето е предвид, че установителният иск за собственост съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответника, че притежава право на собственост върху процесния имот. В случая ищецът не е доказал по положителен начин, че е придобил правото на собственост върху тоя имот. Съобразено е, че придобивната давност е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху вещта с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило, което не е установено при условията на пълно и главно доказване.

Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, намира за правилно обжалваното въззивно решение.

Чл. 86 ЗС, до изменението с ДВ, бр. 31/1990 год. забранява придобиването по давност на вещ, представляваща социалистическа собственост. Касае се до материалноправна норма, поради което изменението, направено с ДВ, бр.31 от 1990 год. няма обратна сила. Безспорно е,че законодателството до тази дата е дефинирало „К“ като социалистическа собственост. Това следва от систематическото тълкуване на разпоредбите на раздел първи от ЗС, който е определил общото понятие „социалистическа собственост“ с нейните разновидности: чл. 1, регламентираща „Д“, а гл.2 – „К“.

Съгласно действащата нормативна уредба към момента на предоставяне на процесната сграда на БТС-НДИ, ПСД е прието, че правото на оперативно управление дава право на владение, ползване на държавния имот /АДС № 2* от 23.09.1970 год./, което следва да не се нарушава от всички трети лица с изключение на държавата, и е възприемано в доктрината като ограничено вещно право върху държавна вещ.

Едно от общите деления на способите за придобиване на право на собственост е делението им на първични/оригинерни/ и производни /деривативни/. Първично е придобиването въз основа на юридически факти, които не изискват притежаването на правото на собственост върху същата вещ от досегашния собственик. При производното придобиване се изисква наличността на по-раншно притежаване на право на собственост върху същата вещ от друг собственик/праводател/, от когото правото на собственост преминава върху приобретателя /придобиващия го/ по пътя на правоприемство. Придобиването на право на собственост може да се извършва на основания, които в известни случаи в зависимост от разпоредбите на закона са първични, а в други производни. В случая ищецът не е установил придобиването на спорните идеални части на някое от посочените основания.

При постановяване на обжалвания съдебен акт е взето предвид, че съгласно чл. 15 ЗС право да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху сградата /право на строеж/ се отстъпва по реда на чл. 13 ЗС. Следва да се съобрази, че според чл. 18 ЗС прехвърлянето на право на собственост или учредяването на друго вещно право върху недвижим имот, в случаите, предвидени в раздела за държавна собственост на ЗС, се е извършвало писмено, при което нотариална форма не е необходима, но във всички случаи се касае до прехвърляне или учредяване на вещни права върху държавни имоти въз основа на сложни фактически състави, включващи сключването на договори, вземането на решения от държавни органи и други елементи.

Правото на строеж върху държавна земя се е отстъпвало въз основа на заповед на председателя на ИК на ОНС по местонахождението на държавния имот, то възниква съгласно чл. 13, ал. 2 ЗС със сключване на договор между него и лицето /обществената организация/, на което се отстъпва. За възникване на правото на строеж е необходимо да бъдат налице всички елементи на фактическия състав, от който то възниква. Със съставянето на посочения АДС се установява не само, че имотът е държавна собственост, а и че той е завзет от Об/Р/НС, след което се е издавало заповед по чл. 94, НДИ и сл. за предаването му в оперативно управление или се е отстъпвало по реда на 15д във връзка с чл. 13 ЗС вещно право на ползване, което не включа в себе си правото на строеж, което следва от изричната забрана на чл. 56 ЗС да се изменя предназначението на отстъпената с вещно право на ползване вещ и тя да се променя съществено. Отделен е въпросът, че в чл. 19 ЗС законодателят е предвидил, че за държавните недвижими имоти се водят специални книги и че правото на собственост може да се установява и с документ, издаден въз основа на тях.

Ако ЦС на БТС е вложил средства в изграждането на процесния имот – по правото на собственост е признато с АДС № 2* от 23.09.1970 год., издаден на основание чл. 21 ПДИ, в който е посочено, че 97.4% ид.ч. от сградата са собственост на ГОНС и 2.6% ид.ч. на ОС на БТС.

Липсват данни ищецът/касатор/ да е правоприемник на ОС на БТС, същото дружество е новосъздадено по чл. 134 ЗЛС и сл. видно от представеното решение от 24.06.1991 год. по ф.дело № 2746/1991 год. на Великотърновския окръжен съд.

Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение на основание чл. 293, ал. 1 ГПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 98 от 09.04.2009 год. по гр.дело № 370/2008 год. на Великотърновския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми