Решение № 509 от 21.12.2012 г. по гр. д. № 630/2012 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Представляват ли правомощията на МОСВ, регламентирани в З. и ЗЛОД основание за определянето му като лице, под чийто надзор се намира дивото животно и защитен вид кафява мечка по смисъла на чл. 50 ЗЗД и представлява ли нападението от това животно случайно събитие, което изключва отговорността по чл. 50 ЗЗД, поради неговата непредвидимост и непредотвратимост.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

ЧЛЕНОВЕ:
МАРИО ПЪРВАНОВ, ДИАНА ХИТОВА

при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 630 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. на о. с. и в./МОСВ/,представлявано от министър Н. К. и процесуален представител адв. М. Р. срещу решение № 87/06.03.2012 г. по гр.д.№1310/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на извода на въззивния съд , че МОСВ е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск, тъй като собственик на дивото животно и защитен вид кафява мечка е държавата по аргумент от чл.66 ал.1 от Закона за биологичното разнообразие /З./ и чл.2 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/.Счита,че дейностите, които осъществява не представляват надзор по смисъла на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.Намира,че нападението на човек от кафява мечка представлява случайно събитие.Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.

Ответницата по касационната жалба Г. Р. Д., чрез процесуалния си представител адв. В.Р. ,оспорва жалбата.

С определение № 804/04.07.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящите материалноправни въпроси: представляват ли правомощията на МОСВ, регламентирани в З. и ЗЛОД основание за определянето му като лице, под чийто надзор се намира дивото животно и защитен вид кафява мечка по смисъла на чл. 50 ЗЗД и представлява ли нападението от това животно случайно събитие, което изключва отговорността по чл.50 ЗЗД, поради неговата непредвидимост и непредотвратимост.

Прието е ,че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение №16/26.01.1989г. по гр.д.№885/1988 г. на ВС, IV г.о. и че вторият въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-касационни основания по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК.

По така поставените въпроси, допуснати до касационно обжалване , настоящият състав на ВКС,четвърто г.о. приема следното:

Съгласно чл.79 ал.1 ЗЛОД обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча. Кафявата мечка не е дивеч, тъй като не е включена в приложение № 1 по чл.5 от закона.Според чл.79 ал.2 ЗЛОД обезщетения за щети, нанесени от кафявата мечка и корморана, се заплащат от МОСВ.От систематичното тълкуване на този законов текст следва,че МОСВ отговаря за причинени имуществени вреди от нея на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони .

Кафявата мечка е обявена за защитен див животински вид ,тъй като е посочена в Приложение № 3 към чл.37 З.. По отношение на нея се прилага регламентацията по З.- забраните по чл.38 ,респективно изключенията от тях по чл. 48, които съгласно чл.49 ал.1 в редакцията си до м.ноември 2010 г.се допускат с писмено разрешение на министъра на околната среда и водите. Според чл.1 ал.2 и 3 от закона като защитен вид, тя е част от биологичното разнообразие и националното богатство на страната . Чл.114 З. предвижда,че МОСВ и други държавни органи и техните поделения , в рамките на своите компетенции осъществяват управлението и контрола по опазване на биологичното разнообразие в Р България.

По общия исков ред на чл.50 ЗЗД за вреди причинени от животни отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.След като на МОСВ със закон- З., са възложени функции по управлението и контрола по опазването на защитения див животински вид кафява мечка, както и разрешаването на изключенията от предвидените законови забрани, то следва изводът, че този животински вид се намира под неговия надзор. Дейността на министерството, осъществявана чрез И а. по о. с. /ИАОС/ и регионалните структури , включва национални програми за наблюдение, разработване на „План за действие със защитения вид кафява мечка“ и изпълнението му, превантивни мерки по проект „L.+“ и това са форми на осъществяването на надзор. Следва да се приеме, че отговорността на МОСВ за неимуществени вреди се ангажира по реда на чл.50 ЗЗД,след като по специалния ред е уредена само отговорността за имуществени вреди.

Този извод не е в противоречие с цитираното по-горе решение на ВС, тъй като то е постановено при друга нормативна уредба.

По втория въпрос съдът намира,че нападението от кафява мечка не е случайно събитие. Не е налице невъзможност да се предвиди, че то може да се случи в район обитаван от животното, намиращ се в близост до населено място.Не е налице също така невъзможност да се осъществят подходящи мерки за избягването му. На МОСВ са възложени от закона задължения в интерес на общественото здраве и безопасност- чл.48 ал.2 т.3 З., функции по наблюдение и контрол, възможности за въздействие включително и чрез отстраняване на опасни животни . При осъществяване на съответна превантивна програма то може да се избегне .

По касационната жалба настоящият състав на ВКС,четвърто ГО приема следното:

Ищцата-ответница по касационната жалба, на 14.07.2010 г. е била нападната от кафява мечка в м.Б. на около 8 км от [населено място], област С.. Животното й причинило множество контузно-разкъсни рани в областта на главата и крайниците. Предявила е иск срещу жалбоподателя по чл. 50 ЗЗД за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди, който с решение № 52/27.07.2011 г. по гр.д.№12/2011 г. на Смолянския окръжен съд е уважен в размер на сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане. С обжалваното решение то е потвърдено. Съображенията за това на въззивния съд са, че ищцата е получила множествена травма: контузия на главата, сътресение на мозъка,счупване на черепа в окципитална и темпоропаритална област, травматичен скалп-отлепяне на окосмената част на главата, контузно-разкъсни рани на крайниците-горни, долни, глутеална област. Дълбочината на раните е била до 10 см. На 16,20,23 и 28.07.2010 г. били извършени спасителни за живота й хирургични операции. Проведено й било лечение против бяс. Болките, които изживяла били нетърпими, ще продължават вероятно докато е жива, тъй като се касае за дълбоки поражения на мускулните групи , фрактурата на черепа дава отражение и главоболието не може да бъде излекувано. Освен физическите увреждания, ищцата изпаднала в реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията.Поставена й е диагноза посттравматично стресово разстройство със страхово-тревожна-депресивна симптоматика, с протрахиран ход на протичане.Заболяването е изразено по тежест , приема затегнат ход, с тенденция към хронифициране. . Стресовото събитие не отзвучава, налице е центриране на мислите и преживяванията около инцидента. Психичното й състояние нарушава изцяло социалното й функциониране, като негативните преживявания ищцата ще търпи пожизнено.Нуждае се от придружител-не може да стои сама в къщи,не може да се движи навън сама. Психичното заболяване е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.

Прието е, че жалбоподателят е пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск. На МОСВ са възложени основните дейности, регламентирани със З. по опазване на защитените растителни, животински и гъбни видове, които са пряко относими и към защитения животински вид кафява мечка.Тя е обект на забрани по чл.38 З.,вкл. забраната да бъде убивана и улавяна.Изключение от тези забрани може да бъде допуснато в случаите по чл.48 З., конкретно в интерес на общественото здраве и безопасност по ал.2 т.3 от този законов текст.Съ- гласно чл.49 ал.1 т.1 З. в редакцията към 14.07.2010 г. изключения от забраните за видовете, посочени в Приложение № 3, сред които е и кафявата мечка, се допускат с писмено разрешение на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят е изпълнявал задълженията си по З., тъй като негови експерти са направили анализ за числеността на кафявата мечка, въз основа на проведен национален мониторинг, а ИАОС ръководи националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, като част от системата за мониторинг на околната среда, сред чиито обекти за наблюдение е и кафявата мечка . Разрешаван е от министъра отстрел на проблемни животни.Освен защитата на вида МОСВ отговаря и за постигане на баланс с обществения интерес за обществено здраве и безопасност. То носи отговорността съгласно ЗЛОД и за причинени имуществени вреди от кафява мечка на земеделски култури, горска растителност и домашни животни.Приема се, че МОСВ е правният субект, който упражнява надзор за този животински вид по смисъла на чл.50 ал.1 пр.2 ЗЗД и следва да понесе отговорността за причиняване на неимуществени вреди.

С оглед дадените отговори на поставените материалноправни въпроси, решението е правилно. Няма законови причини да се приеме, че МОСВ е субектът, който отговаря за имуществените вреди, причинени от кафява мечка, но не и за неимуществените вреди, които е причинила. Министерството в рамките на своите компетенции осъществява управлението и контрола по опазване на биологичното разнообразие в Република България,съгласно чл.114 З..Функциите , които са му възложени със З. да я опазва, като част от биологичното разнообразие на страната, но същевременно да следи за общественото здраве и безопасност , с възможност да предприема мерки по редуциране на популацията й, обосновават извода, че тя се намира под негов надзор.

Не може да се приеме за основателно възражението на жалбоподателя, че нападението на мечката е случайно събитие. От доказателствата по делото е установено, че такива случаи, включително и спрямо хора, не са изключение за региона. Предприетите превантивни мерки-закупуване на лютиви спрейове и поставяне на фотокапани очевидно не са достатъчни.Предвидено е било и раздаване на електрически огради, разместване на мечките в други райони, далеч от населени места, но това не е сторено, или е в процес на изпълнение.Нарастването на популацията и броя на нападенията от кафява мечка за района от 9 бр. за 2006 г. на 20 бр. за 2010 г.е изисквало предприемане и на допълнителни превантивни мерки.При изпълнение на цялата превантивна програма е било възможно нападението да бъде избегнато.Освен това съгласно ППВС № 7/1958 г. собственикът на вещта, или лицето под чийто надзор същата се намира, могат да се освободят от отговорност за произлезли от нея вреди не при случайно събитие, а когато вредите са резултат от непреодолима сила, изключителна вина на пострадалия или на трето лице.

Неоснователно е оплакването ,че неправилно на ищцата са присъдени разноски за адвокатски хонорар,без да са налице данни за основанието,при което е приложима нормата на чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и без доказателства за наличието му.С въззивното решение жалбоподателят е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв.В.Р., оказал безплатна защита на ищцата в това производство. Не са присъждани разноски на ищцата за адвокат,каквото оплакване се прави. Правилно е уважено това искане, тъй като по делото е представен договор за правна помощ, сключен между двамата и в него е посочено конкретното основание за оказаната безплатна адвокатска помощ- чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 ЗА, т.е. че ищцата е материално затруднено лице.В производството пред първоинстанционния съд са представени многобройни писмени доказателства за това обстоятелство и въз основа на тях ищцата е освободена от заплащане д.такса. Тези доказателства са относими и към искането за заплащане на възнаграждение за адвокат,оказал безплатна защита на материално затруднено лице.Пред касационния съд също е направено искане за присъждане на възнаграждение от ангажирания адвокат.Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между адв.В.Р. и ищцата, с посочено основание за оказаната безплатна адвокатска помощ в хипотезата по чл. 38 ал.2 вр.с ал.1 и Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Искането е основателно и следва да бъде уважено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение на основание чл.293 ал.1пр.1 ГПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87/06.03.2012 г. по гр.д.№1310/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА М. на о. с. и водите да заплати на адвокат В. Р. Р. от Адвокатска колегия-С. сумата 1 454/хиляда четиристотин петдесет и четири/ лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по настоящото дело на Г. Р. Д., на основание чл. 38 ал.1 т.2 вр. с ал.1 т.2 ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми