Решение № 497 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 715/2009 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Дали чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ намира приложение за имоти като спорния по делото, който, с оглед осъществената замяна, не е бил част от кооперативното земеползуване?

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година в състав:

Председател:
Добрила Василева

Членове:
Маргарита С. , Г. Г. ва

като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 715/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

С определение № 500 от 16.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 16 от 09.01.2009 г. по в. гр. д. № 1287/08 г. на ския окръжен съд.

Касаторите В. К. Ж. и П. Д. Ж. поддържат, че обжалваното решение е неправилно – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация З. Х. Х.истова, Н. Х. Н., Д. И. М. и З. Г. Н. считат жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 1028 от 31.03.2008 г. по гр. д. № 5584/07 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявен от З. Х. Х.истова, Н. Х. Н., Д. И. М. и З. Г. Н., последните две конституирани съгласно чл. 120 ГПК /отм./ като процесуални правоприемници на починалия в хода на делото ищец Г. Н. М. , иск за ревандикация на реална част с площ 400.00 кв. м. от недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв. „Г“, в местността „Б“, съставляващ имот пл. № 1* по КП на местността от 1996 г., подробно индивидуализирана.

Въззивният съд приел, че ищците – наследници на Х. сто М. К. , се легитимират за собственици на основание реституция с решение № 521 от 19.06.1998 г. на поземлената комисия гр. В..

О. по иска, сега касатори, са представили н. а. № 177/65 г., с който В. Ж. , по време на брака си с П. Ж. , закупил 1/2 ид. ч. от лозе, цялото с площ 1000 кв. м., в местността „С“. При извършване на разпореждането продавачът Г. С. К. се е легитимирал с н. а. № 185/64 г. за собственик на целия имот, придобит по замяна от ТПС комисия срещу включено в блок на ТКЗС негово лозе. Ответниците са се позовали и на изтекла в тяхна полза придобивна давност с начало на владението от 1965 г. Съдът приел за недоказано имотът по сделката да е идентичен с този по исковата молба, а срокът на владението от 21.11.1997 г., когато с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е заличен юридическият ефект на изтеклата до тогава придобивна давност, до предявяване на иска на 03.07.2007 г., не е достатъчен за придобиване на собствеността.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касаторите материалноправен въпрос дали чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ намира приложение за имоти като спорния по делото, който, с оглед осъществената замяна, не е бил част от кооперативното земеползуване.

От представените по делото доказателства се установява, че Г. С. К. – праводател на ответниците по иска, сега касатори, е придобил собствеността по силата на замяна от ТПС комисия, извършена с протокол от 1960 г., срещу друг негов земеделски имот – лозе, включен в блок на ТКЗС „Ч“ с. Г. на основание П. на МС за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени стопанства – ДВ, бр. 72 от 1954 г. Съгласно чл. 12 от постановлението приобретателят се снабдил с н. а. № 185 от 12.04.1964 г. С оглед характера на протокола на ТПС комисия – административен акт с гражданско-правни последици, собствеността е била придобита още с влизането му в сила, а чрез снабдяването с нотариален акт само е констатирано придобиването на правото. По делото липсват данни за последващо обобществяване на получения по замяната имот чрез включване в блок на кооперативно стопанство или по друг начин. През 1965 г. 1/2 ид. ч. от него е закупена от ответниците с нотариален акт № 1* том V, дело № 1* от 11.05.1965 г. по реда на Закона за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижим имоти /отм./. С гласни доказателства е установено, че от придобиването му и понастоящем фактическа власт върху имота, предмет на иска за ревандикация, упражняват ответниците. Това обстоятелство, преценено във връзка със заключението на техническата експертиза, че има съвпадение, макар и само на една от границите на спорния имот с границите на имота по покупко-продажбата, и с данните, че по действащия кадастрален план на м. „Б“ за собственик на имот пл. № 1* е записан В. К., налага извод за идентичност.

Спорният имот е бил собственост на наследодателя на ищците, при което положение той е подлежал на възстановяване и е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на собственика. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Разпоредбата обаче, е неприложима при разрешаването на възникналата в случая конкуренция на права, защото има предвид само тези имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване, а спорният по делото не е сред тази категория. С чл. 18 б „з“, ал. 3 ППЗСПЗЗ / И. – ДВ, бр. 122 от 1997 г./ се предвиди, че когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици. С оглед на посочената правна уредба следва да се приеме, че след като при влизането в сила на ЗСПЗЗ имотът е заварен като собственост на ответниците по иска в резултат на извършена преди това разпоредителна сделка от приобретателя по замяната, то замяната остава в сила и имотът не подлежи на възстановяване на първоначалните /преди замяната/ собственици.

П. така даденото разрешение на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е порочно. Порокът му произтича на първо място от това, че въззивният съд неправилно е преценил данните по делото, които налагат извод за идентичност между имота по исковата молба и придобития от ответниците по иска, и на второ място – че в резултат на горното не е придал правно значение на заявеното от ответниците правопрекратяващо възражение за собственост на деривативно придобивно основание. Макар към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците да е бил собственик на имота и те по принцип биха имали право да искат възстановяването му, такова неправилно е постановено, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 18 б „з“, ал. 3, изр. 2 и 3 ППЗСПЗЗ, съставляваща пречка за възстановяване на собствеността – полученият по замяна имот не е бил включен в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, а през 1965 г. с част от него е извършено разпореждане, в резултат на което е останал частна собственост.

По изложените съображения следва да се приеме, че ответниците владеят имота на правно основание като собственици и не дължат връщането му на ищците. Решението на въззивния съд в обратния смисъл е неправилно и при касационното отменително основание на чл. 281, т. 3 ГПК то следва да се отмени, а делото да се реши по същество, като искът за ревандикация бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на касаторите-ответници по иска, следва да се присъдят разноските за всички инстанции в размер на 77.10 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 16 от 09.01.2009 г. по в. гр. д. № 1287/08 г. на В. ския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 1028 от 31.03.2008 г. по гр. д. № 5584/07 г. на Варненския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. М., З. Г. Н., З. Х. Х.истова и Н. Х. Н., всичките от гр. В., срещу В. К. Ж. и П. Д. Ж. от с. гр., иск за ревандикация на недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв. „Г“, в местността „Б“, съставляващ част с площ 400.00 кв. м. от имот пл. № 1* по КП на местността от 1996 г., при граници на частта: имот пл. № 1* път, имот пл. № 1* и останалата част от имот пл. № 1* оцветена в жълт цвят на скицата на л. 36 по гр. д. № 5584/07 г. на Варненския районен съд.

ОСЪЖДА Д. И. М., З. Г. Н., З. Х. Х.истова и Н. Х. Н. да заплатят на В. К. Ж. и П. Д. Ж. разноските за всички инстанции в размер на 77.10 /седемдесет и седем лв. и 10 ст./лева.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми