Решение № 493 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 239/2010 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Включва ли се в брутното трудово възнаграждение, което е основа за изчисленията по чл. 177 КТ, тази сума, която служители в лечебно заведение получават над работната заплата в резултат на разпределени плащания по клинични пътеки, когато е начислена през последния отработен месец, но е била дължима за период преди този месец.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимира Харизанова

ЧЛЕНОВЕ:
Марио Първанов , Борис Илиев

ДОКЛАДЧИК: съдия Илиев

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 389/ 07.04.2010 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 538/ 2010 г. по жалба на В. Р. П. е допуснато до касационно обжалване решение на Смолянски окръжен съд № 3/ 22.01.2010 г. по гр.д. № 521/ 2009 г., с което са отхвърлени предявените от касатора против „М“Д-р Б. Ш. “ АД – С. искове с правно основание чл. 224 ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер 5 313,30 лв и с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху горепосочената сума за период 01.09 – 09.07.2009 г. в размер 618 лв.

Обжалването е допуснато за да се отговори от Върховния касационен съд на въпроса включва ли се в брутното трудово възнаграждение, което е основа за изчисленията по чл. 177 КТ, тази сума, която служители в лечебно заведение получават над работната заплата в резултат на разпределени плащания по клинични пътеки, когато е начислена през последния отработен месец, но е била дължима за период преди този месец.

Преценката се предпоставя от решаването на въпроса за характера на сумите, реализирани по клинични пътеки и разпределени между работещите. Според чл. 17 ал.1 т.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ се включва и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда. Възнагражденията по клинични пътеки са именно такива по чл. 17 ал. 1 т. 2 НСОРЗ. Те са регламентирани от работодателя (съгласно чл. 22 НСОРЗ) в правила за работната заплата в предприятията и се разпределят между неговите работници по критерий „брой изписани болни“. Следователно не се касае за допълнителни трудови възнаграждения по чл. 17 ал. 1 т. 3 НСОРЗ, а за възнаграждения над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното. Това е така, защото критерият за изплащане е извършената работа (лечение на един болен), а не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила.

Когато възнагражденията са изплатени не в месеца, в който определено възнаграждението за отпуск, последното трябва да се преизчисли (чл. 17 ал. 2 НСОРЗ, решение № 997 от 19.07.2000 г. по гр.д. № 2049/ 1999 г на ВКС, III г.о.). Следователно логиката на закона е възнаграждението за отпуск (съответно и обезщетението за неизползването му при прекратяване на трудовото правоотношение) да се изчисли на база на трудовата натовареност и получените трудови доходи от работника в месеца, предхождащ отпуска (съответно прекратяването), в който има отработени поне 10 работни дни. От изложеното следва, че когато в този последен работен месец с отработени поне 10 дни работникът е получил плащания, които не съставляват възнаграждение за положения през този месец труд (а за предходен период), те не са елемент от базата за определяне на възнаграждението за отпуск (обезщетението за неизползването му). Следователно на въпроса, поставен по реда на чл. 280 ГПК следва да бъде отговорено в следния смисъл: Не се включва в базата за определяне на среднодневното трудово възнаграждение по чл. 177 ал. 1 КТ и обезщетението по чл. 224 ал. 2 КТ, тази сума, която лекар в лечебно заведение получава над работната заплата в резултат на разпределени плащания по клинични пътеки, когато сумата е начислена и платена през последния отработен месец, но е дължима като възнаграждение за труд, положен преди този месец.

След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата на В. Р. П. за неоснователна.

По делото е установено, че касаторът е работил в ответното дружество като завеждащ анестезиологичен сектор към ОАИЛ, като трудовото правоотношение е прекратено от 01.09.2008 г. по взаимно съгласие с работодателя. През месец август 2008 г. касаторът има отработени 16 работни дни – т.е. това е месецът, релевантен за определяне на обезщетението за неизползван отпуск по смисъла на чл. 224 ал. 2 вр. чл. 177 ал. 1 КТ. През този месец са му начислени 1 878,09 лв, от които 808,09 лв основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения и 1 070 лв доплащане ФРЗ месец юни. Сумата 1 070 лв представлява плащане по въпросните клинични пътеки и работодателят не я е взел предвид при определяне на размера на обезщетението по чл. 224 от КТ. На касатора е изплатено такова обезщетение (за 83 дни неизползван годишен отпуск) в размер 2 367,52 лв.

Сумата 1 070 лв, която работникът е инкасирал през месец август 2008 г., не съставлява възнаграждение за труд, положен през този месец. Тя е възнаграждение за труд, положен през предходен период. По аргумент от чл. 17 ал. 2 НСОРЗ обаче, именно и само възнагражденията, дължими за положения през август 2008 г. труд, могат да се включат в базата за изчисляване на възнаграждението по чл. 177 ал. 1 КТ, съответно на обезщетението по чл. 224 ал. 2 КТ. Ако работникът е имал право да получи средства над работната заплата, разпределени по клинични пътеки и полагащи се за положения през месец август 2008 г. труд, само тогава средствата могат да са част от базата по чл. 224 ал. 2 вр. чл. 177 КТ. Обаче действащата при работодателя методика за разпределяне на допълнителни средства с непостоянен характер (т.е. средствата по клинични пътеки) не позволява такива средства да се изплащат на напуснали служители на болницата. Следователно за месец август 2008 г. на касатора не са начислени суми по клинични пътеки и обезщетението по чл. 224 ал. 1 КТ правилно е определено само на база основната заплата и допълнителните възнаграждения, дължими за август 2008 г. Дължимите за юни 2008 г. средства, макар начислени и платени през август 2008 г., не са част от базата за определяне на обезщетението по чл. 224 КТ.

Предвид изложеното жалбата на ищеца се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касаторът няма право на разноски. Такива може да претендира само ответникът по касация, но при липса на искане от негова страна произнасяне не може да има.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Смолянски окръжен съд № 3/ 22.01.2010 г. по гр.д. № 521/ 2009 г.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми