Решение № 485 от 05.11.2012 г. по гр. д. № 1401/2011 г.

    Анотация

    Въпрос
    Когато лице с увреден слух, тежко чуващо, практически глухо, което чува като звук говорната реч, без да може да разграничи и диференцира отделните думи, участва в нотариално удостоверяване, следва ли да се приложи процедурата по чл. 479, ал. 1 ГПК /отм./?


    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    БОЙКА СТОИЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ:
    СТОИЛ СОТИРОВ, МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1404 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

    Образувано е по касационната жалба на А. С. Х. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. Л., против въззивното решение № 215 от 27 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 534 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г., с което е отменено решение № 181 от 3 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 632 по описа на районния съд в гр. Свищов за 2007 г. и вместо него е отхвърлен предявеният от Х. иск за прогласяване нищожността на сключен с нотариален акт договор за продажба на Б. Л. С. имот в [населено място] поради липса на форма и съгласие.

    Касационното обжалване е допуснато с определение № 876 от 19 юли 2012 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса когато лице с увреден слух, тежко чуващо, практически глухо, което чува като звук говорната реч, без да може да разграничи и диференцира отделните думи, участва в нотариално удостоверяване, следва ли да се приложи процедурата по чл. 479, ал. 1 ГПК /отм./.

    С решението си въззивният съд приема, че изискванията на чл. 479, ал. 1 ГПК /отм./ не се отнасят до лицата с намален слух; тежкото чуване не прави лицето глухо по смисъла на сочения текст; неустановеността на състоянието на ищеца към датата на сключване на сделката и липсата на пълна глухота не водят до нищожност на нотариалното действие.

    В отговор на поставения въпрос касационният съд приема следното:

    С обвързващото разрешение, дадено от ВКС в решение № 304 от 12 май 2010 г., постановено по гр.д. № 235 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2009 г., постановено по настоящия спор, касационният съд е приел, че нотариусът трябва да се увери, че с участващото в сделката лице взаимно се разбират, поради което предвидената процедура по удостоверяване на волеизявлението на лицата по чл. 479, ал. 1 ГПК /отм./ намира приложение и в случаите, когато участващо в нотариалното удостоверяване лице не търси помощ и не е налице видима нужда от това.

    Съгласно чл. 479, ал. 1 ГПК /отм./ глухият, ако е грамотен, трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му. В нотариалния акт следва да се впише обстоятелството, че поради глухота съответното лице е прочело лично и гласно акта и е заявило, че е съгласно с него, каквато е по същината си разпоредбата на ал. 4 от същия текст. Тези изисквания, поставени от закона при съставяне на акт от нотариуса с участие на глух, който е грамотен и може да прочете документа, имат за цел да се гарантира факта, че това лице е одобрило съдържанието на документа, че има валидно изразена воля от него за съгласие със същия. В случаите, когато лице с увреден слух, тежко чуващо, практически глухо, което чува като звук говорната реч, без да може да разграничи и диференцира отделните думи, участва в нотариално удостоверяване, процедурата по чл. 479, ал. 1 ГПК /отм./ се прилага тогава, когато нотариусът установи, че не се разбира с това лице, тъй като страданието ще му попречи да разбере съдържанието на документа, който подписва.

    Като е дал различно разрешение от изложеното, въззивният съд е приложил закона неправилно.

    Касационната жалба е основателна.

    По делото е установено, че касаторът е лице с двустранно звукоприемно увреждане на слуха до степен на тежко чуване; това намаление на слуха създава затруднения в комуникацията и разбирането на говорната реч; лицето има затруднена комуникация и разбираемост на говора. Това заключение на медицинската експертиза, изслушана от въззивния съд, е основано на обективно изследване. В съдебното заседание вещото лице изрично сочи, че начинът на говорене на друго лице, не води

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове