Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г.


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Oтносно приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП спрямо клаузи от договор за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА БОНЕВА, БОЯН ЦОНЕВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова,

като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1899 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото [фирма] срещу решение № 18074/07.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 11169/2014 г. на Софийския градски съд (СГС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановена частична отмяна на отхвърлителното решение № І-35-57/16.04.2014 г. по гр. дело № 43279/2012 г. на Софийския районен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на М. Т. Н., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата 3 406.40 EUR, представляваща надплатена сума за възнаградителни лихви за периода 30.10.2007 г. – 30.09.2012 г. по договор за банков ипотечен кредит № 2325/R/2007/29.06.2007 г., заедно със законната лихва от 13.09.2012 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.

В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваната част от решението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответницата по касационната жалба – ищцата М. Т. Н., в отговора си, в последваща молба и в откритото съдебно заседание излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.

С определение № 866/06.07.2015 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос относно приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП спрямо клаузи от договор за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е прието, че този материалноправен въпрос е разрешен противоречиво с обжалваното въззивно решение и влязлото в сила решение от 17.06.2013 г. по въззивно гр. дело № 13254/2012 г. на СГС, в които – по отношение на идентични по съдържание клаузи от договори за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва, съдилищата са дали различни разрешения на въпроса.

Решаващият извод в обжалваното решение на въззивния съд, за да уважи иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД на ищцата М. Н. срещу ответната банка (сега касатор) е, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от процесния договор за банков кредит между страните, е неравноправна съобразно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, което води до нейната нищожност съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. СГС е приел за установено, че съгласно уговореното в тази клауза на чл. 12, ал. 4 от договора, минималната приемлива за банката стойност на 3-месечния EURIBOR е 2.5 %, като банката има право по време на действие на договора едностранно да променя размера на приложимата лихва, в случай, че 3-месечният EURIBOR достигне нива с 0.25 % по-високи от посочените в договора в рамките на 1 месец, която промяна влиза в сила за страните от деня на приемането й от банката, за което банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и в интернет-страницата си.

Въззивният съд е приел и че ответната банка нито твърди, нито доказва, тази процесната клауза да е била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП – in fine. За да достигне до решаващия си извод по делото, че тази клауза на чл. 12, ал. 4 от процесния договор е нищожна поради нейната неравноправност, градският съд е изложил следните съображения: Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари