Решение № 406 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 1280/2009 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
По приложението на чл. 261 ЗМВР /отм./

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЙКА ТАШЕВА , БОРИС ИЛИЕВ

ДОКЛАДЧИК:
СЪДИЯ ТАШЕВА

Производството е по чл. 290 ГПК по касационната жалба на адвокат П като процесуален представител на В. Б. Ф. със съдебен адрес София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 20.III.2009г. по в.гр.д. № 957/2008г., с което решението на Софийския РС от 12.IХ.2007г. по гр.д. № 2766/2007г. е отменено в уважителната му част и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Ф. срещу СДВР иск с правно основание чл. 261 ал. 2 ЗМВР/отм./ за сумата 5197.56лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска /09.II.2007г./ до окончателното изплащане. В жалбата са изложени съображения за необоснованост и нарушение на материалния закон, допуснати от въззивния съд. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски.

Ответникът по касационната жалба СДВР София е заел становище за нейната неоснователност.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 1594/23. ХI.2009г. на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради наличието на противоречива практика по приложението на чл. 261 ЗМВР /отм./.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното:

За да постанови атакуваното въззивно решение СГС е приел, че ищецът при четирите му освобождавания от служба в системата на МВР е получил общо 20 брутни месечни възнаграждения. Липсва законова норма за преизчисляване на получените във връзка с предишните му освобождавания обезщетения съобразно размера на възнаграждението, получавано от него преди последното му освобождаване. Обемът на правото на обезщетение по чл. 261 ЗМВР /отм./ се определя чрез брой брутни месечни възнаграждения, независимо кога са получени, и с получаването на максималния брой брутни възнаграждения правото на обезщетение се погасява.

По влязлото в сила решение на Софийския РС от 26.VII.2007г. по гр.д. № 20055/2006г. е прието, че при повторно освобождаване от служба в органите на МВР на служителя се дължи разликата в стойности, а не в брой обезщетения, между полученото при първото и последващото освобождаване, определена на базата на брутното месечно възнаграждение към момента на последното освобождаване.

ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира за правилно даденото от въззивния съд в атакуваното решение разрешение на поставения материалноправен въпрос по приложението на чл. 261 ЗМВР /отм./. Това разрешение е в съответствие с трайната съдебна практика, обективирана в решения на състави на ВКС по: гр.д. № 317/2005г. III ГО, гр.д. № 5014/2007г. II ГО, гр.д. № 2547/2008г. I ГО, гр.д. № 838/2009г. IV ГО, гр.д. № 5980/2007г. II ГО, гр.д. № 2016/2006г. II ГО, гр.д. № 2115/2008г. IV ГО и в решение на СГС по гр.д. № 1779/2007г. В същия смисъл въпросът е разрешен в производство по чл. 290 ГПК и с решение на ВКС, състав на III ГО, № 814/05. ХI.2009г. по гр.д. № 4706/2008г., имащо задължителен за съдилищата характер, като е прието, че при последващо освобождаване от служба в органите на МВР се приспада съответният брой изплатени като обезщетение по предишното приключило правоотношение брутни заплати, а не сумите по тези заплати, тъй като с получаването им правото да се претендира обезщетение за тях е вече погасено и тъй като в закона не е предвидено преизчисляване на обезщетението на базата на размера на възнаграждението преди последващото освобождаване.

Предвид това разрешение на въпроса, наведен като основание за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ намира, че касационната жалба срещу атакуваното въззивно решение е неоснователна.

В пълно съответствие с представените по делото доказателства и с разпоредбата на чл. 261 ЗМВР /отм./ въззивният съд е приел, че на ищеца, сега касатор, не се следва претендираната сума. Несъмнено и безспорно установено е, че на него при четирите му освобождавания от служба в органите на МВР са му изплащани обезщетения в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години след всяко последващо назначаване е имал, общо 20. С оглед на вече изложените по-горе съображения, правилно въззивният съд е приел, че претенцията за присъждане на разликата между размера на получените след всяко освобождаване суми и размера на 20-те брутни възнаграждения, изчислен на базата на получаваното преди последното освобождаване такова, е неоснователна, тъй като в закона субективно право в този смисъл не е предвидено.

Ето защо и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изходът на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на касатора не се следват разноски.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд, В. отделение, II-Б състав, от 20.III.2009г. по гр.д. № 957/2008г.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми