Решение № 403 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 129/2010 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Относно почина за допускане на експертиза.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА , ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 613 от 14.06.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 369 от 20.11.2009 год. по в.гр.дело № 392/2009 год. на С. окръжен съд, първи гр.състав, с което е оставено в сила решение № 52 от 29.05.2009 год. по гр.дело № 1037/2008 год. на С. районен съд в частта, с която е уважен предявения от Н. Г. У. срещу касатора Л. И. Л. насрещен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на дворно място/земя/ от 600 кв.м. в м.“Х. б.“ в землището на[населено място], с построената в него сграда.Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с т. 10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК, според което допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда.В жалбата се поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.Ответницата по касация Н. Г. У. от[населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на II г.о. взе предвид следното:С първоначалната искова молба е бил предявен от Л. И. Л. срещу ответницата Н. Г. У. иск по чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД за сумата 1 200 лева, недължимо платена от него на неосъществено основание – прехвърляне на собствеността върху дворно място от 826 кв.м. в м.“К.“ в землището на[населено място] с построената върху него временна постройка върху масивен фундамент.С молба вх.№ 25391 от 05.12.2008 год. Н. Г. У. е предявила срещу Л. И. Л. насрещен иск по чл. 108 ЗС за признаване правото й на собственост по наследство от баща й Г. П. У. на дворно място от 826 кв.м., а по скица № 1479 от 15.10.1998 год. от 1130 кв.м. в м.“Х. б.“ в землището на [населено място] с построената в него тогава временна постройка върху масивен фундамент, представляващо имот с пл.№ 2071 с неуточнени по скицата граници, а сега част от имот-земя по чл. 19 ЗСПЗЗ с № 001802 в землището на града. В насрещната искова молба се поддържа, че ищцата не може да се снабди с констативен нотариален акт „… поради неточност на Плана на новообразуваните имоти за м.“К.-К.“ и изваждането му от Плана на урбанизираната територия, което от своя страна го прави имот по чл. 19 ЗСПЗЗ по КВС до извършване на поправката по административен ред на КВС…“.С първоинстанционното решение искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е бил уважен, така както е предявен, а иска по чл. 108 ЗС е уважен, като Л. И. Л. е бил осъден да предаде на Н. Г. У. владението на дворно място/земя/ от 600 кв.м. в м.“Х. б.“ в землището на[населено място], с построената в него сграда. Районният съд е приел, че съгласно удостоверение № 163 от 02.06.1992 год., на наследодателя на ищцата по насрещния иск-Г. П. У. е било предоставено право на ползване по ПМС от 02.03.1982 год. и решение № 111а от 21.09.1978 год. на ИК на ОбНС-С. З. върху земя в размер на един декар в землището на[населено място], м.“Х. б.“. Прието е по-нататък, че с вносна бележка от 30.09.1994 год. Г. П. У. е заплатил по сметка на общината сумата 19 080 лева – общата стойност на мястото от 600 кв.м., застроената в него през 1985 год. сграда и трайни насаждения, която цена е посочена в оценителния протокол от 12.09.1994 год. Според районния съд, именно за заплатената площ от 600 кв.м. е настъпила трансформация на правото на ползване в право на собственост, а по отношение на останалата част до 826 кв.м. по правилата на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване е било прекратено.Въззивният съд е потвърдил решението в обжалваната част, с която е уважен насрещния ревандикационен иск. Прието е било, че процесният имот е бил достатъчно индивидуализиран, като предметът на делото бил посочен като дворно място от 826 кв.м., а по скица № 1479 от 15.10.1998 год. – от 1130 кв.м. в м.“Х. б.“ в землището на[населено място], с построената в него сграда, представляващо имот с пл.№ 2071, с неуточнени по скицата граници, сега част от земя по чл. 19 ЗСПЗЗ с № 001802 в землището на града. Извършено е позоваване на писмо Т-664 от 30.06.2008 год. на [община], съгласно което имотът, предоставен за ползване и закупен от Н. Г. У. се намира извън строителните граници на града и не попада в обхвата на плана на новообразуваните имоти за м.“К.-К.“, одобрен със заповед № 641 от 28.06.2004 год. на Областния управител-Ст.З.. Според същото писмо, мястото попада в имот № 001802 по Картата на възстановената собственост на землището на С. З., представляващ земя по чл. 19 ЗСПЗЗ и за да бъде издадена скица е необходимо да се извърши поправка на КВС на землището в частта за имота и съответно на Плана на новообразуваните имоти за местност „К.-К.“. С оглед на така получената от [община] информация, въззивният съд е приел, че към настоящия момент имота не може да бъде индивидуализиран по-точно, тъй като не е възможно издаването на скица.Насрещната претенция по чл. 108 ЗС е била уважена с оставеното в сила от въззивния съд първоинстанционно решение по отношение на: „дворно място/земя/ от 600 кв.м. в м.“Х. б.“ в землището на[населено място], с построената в него сграда“; т.е. за част от по-голям имот и при липса на описание на точното местонахождение на сградата.Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ревандикационната претенция е била уважена по отношение на описаната в диспозитива на решението на първоинстанционния съд част от по-голям имот с неустановени граници и площ, като не е изяснено дали построената в дворното място от 1130 кв.м. сграда попада в площта на закупения с вносната бележка от 30.09.1994 год. имот, както и въз основа на какви доказателства съдилищата са приели, че именно по отношение на тази част е трансформирано правото на ползване в право на собственост. Следователно, процесният имот не е бил индивидуализиран, за да бъде обект на ревандикация, доколкото не би могло да се извърши и въвод във владение върху необособен по своите граници недвижим имот.Невъзможността спорният имот да бъде индивидуализиран по графични и геодезически параметри поради описаните в писмо № Т-664 от 30.06.2008 год. на [община] /л.54 от гр.дело № 1037/2008 год. на СтЗРС/ причини, не изключва възможността въззивният съд да назначи техническа експертиза /и по свой почин, дори без нарочно искане от заинтересуваната страна/, която да даде заключение въз основа на писмените доказателства по делото, документацията в техническата служба на общината и оглед на място, с което да бъдат възможно най-пълно установени границите и площта на процесния имот, заедно с местоположението на заварените постройки и трайни насаждения.Налице е основание по чл. 281, т. 3, предл.второ от ГПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с оглед необходимостта от извършването на нови процесуални действия /чл. 293, ал. 3, предл.второ ГПК/.По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 369 от 20.11.2009 год. по в.гр.дело № 392/2009 год. на С. окръжен съд, първи граждански състав.ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми