Решение № 386 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Допустим ли е отрицателен установителен иск , когато с предходно влязло в сила решение е отхвърлен ревандикационен иск, предявен от ищеца срещу същия ответник?

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ РИКЕВСКА, ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 193 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

А. Б. С. е обжалвала въззивното решение на Окръжния съд М. от 20.10.2010г. по гр.д. 172/2010г., което е уважен предявения срещу нея отрицателен установителен иск за собственост.

Касационната жалба е приета за допустима като подадена в срок, с обжалваем интерес над 1000лв. , от надлежна и заинтересована страна и отговаряща на изискванията на чл. 284 ГПК и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие между изводите на съда в обжалваното решение и решение на Върховния касационен съд , IV г.о. № 1079 от 10.11.2008г. по гр.д.№ 3275/2007 г., постановено по реда на чл. 218а ГПК /отм./ и сл. по въпроса допустим ли е отрицателен установителен иск , когато с предходно влязло в сила решение е отхвърлен ревандикационен иск, предявен от ищеца срещу същия ответник.

Ответникът О. Р. Д. изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл. 291 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение възприема тълкуването в решение на Върховния касационен съд , IV г.о. № 1079 от 10.11.2008г. по гр.д.№ 3275/2007 г. , че правният интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато се твърди, че ответникът оспорва притежавано от ищеца вещно право. Отрицателният установителен иск не може да цели единствено отричане на собствеността на ответника, без ищецът да заявява самостоятелни права върху същия имот. Като средство за защита на субективни права, той трябва да се използва когато е налице спор за собственост затова в исковата молба ищецът следва да обоснове твърдението си, че притежава субективното право както и под каква форма то се оспорва от ответника. При липса на спор за собственост липсва и правен интерес за ищеца от отричане на правото на ответника. Противното разбиране би имало за резултат да се даде възможност за предявяване на собственически иск без да е налице защитимо за ищеца вещно право. В този смисъл е и практиката по чл. 291 ГПК – решение № 329 от 24.11.2011 г. по гр.д.№ 1439 /2010г. на ВКС, II г.о. , решение № 391 от 01.11.2011 г. по гр.д.№ 1493 /2010г. на ВКС, I г.о.

По основателността на жалбата.

С обжалваното решение Окръжният съд М. е оставил в сила решението на Видинския районен съд № 1136 от 27.12.2006г. по гр.д.№ 1066/2005г. в частта, в която е уважен предявения от О. Р. Д. от [населено място] против А. Б. С. от [населено място] отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и е прието за установено по отношение на О. Р. Д. , че А. Б. С. не е собственик на магазин /дюкянско помещение/ от 51.40 кв.м. , намиращ се в лявата половина на първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в [населено място], [улица], построена в Поземлен имот № 34, Ц. градска част, идентичен с имот пл.№ 2681 кв.329 по плана от 1986г.

Основателен е доводът на касаторката, че след като въпросът за собствеността на имота е разрешен с влязло в сила решение по предходен съдебен спор между същите страни , с което правата на ищеца са отречени, е недопустимо да бъде предявяван отново собственически иск , допустимостта на който от гледна точка на изискването на чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за наличие на правен интерес се обосновава с настъпили преди влизане в сила на предходното решение факти. Тъй като силата на пресъдено нещо има действие във времето и преклудира спора към момента на решението и то на предявеното основание т.е. за фактите, въведени в исковата молба , от които ищецът твърди, че черпи права , то в разглеждания случай правен интерес от провеждане на иска би могъл да е налице само ако той се позовава на друго основание за придобиване на собствеността.

Между страните по делото е възникнал правен спор за собствеността на дюкянско помещение от 51.40 кв.м. в [населено място], [улица] част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в имот пл. № 2681 по плана на [населено място]. С решение № 495 от 31.10.2001г. по гр.д.№ 1028/2000г. Видинският окръжен съд е отхвърлил предявения от О. Р. Д. против А. Б. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване на владението върху дюкянско помещение, което е предмет и на разглеждания отрицателен установителен иск за собственост. С влизане в сила на това решение е отречено правото на собственост на ищеца и в отношенията си с ответницата той може да твърди, че е собственик само ако се позова на придобивно основание, различно от това, на което се е легитимирал по предявения ревандикационен иск, каквото по настоящото дело не се поддържа. Същевременно с влязлото в сила решение № 300 от 14.12.2007г. по гр.д.№ 146/2007г. е приет за недопустим предявеният положителен установителен иск за собственост от О. Р. Д. против А. Б. С. , тъй като спорът за собствеността е разрешен с влязло в сила решение, което е задължително за страните и за съда и не може да бъде пререшаван. При отхвърлен иск за собственост с влязло в сила решение, ищецът по този иск не може да обосновава правният си интерес от провеждане на нов отрицателен установителен иск за собственост с поведение на ответника и предприети от него действия за оспорване на вече отреченото вещно право.

С оглед на изложеното не е налице правен интерес от предявяване на иска , поради което обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК, а производството по делото – да се прекрати.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК О. Р. Д. следва да заплати на А. Б. С. разноските за всички инстанции в размер на 1130 лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжния съд М. от 20.10.2010г. по гр.д. 172/2010г. и оставеното в сила решение на Видинския районен съд № 1136 от 27.12.2006г. по гр.д. 1066/2005г. в частта по уважения отрицателен установителен иск за собственост и ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на иска.

ОСЪЖДА О. Р. Д. да заплати на А. Б. С. разноските за всички инстанции в размер на 1130 лв. /хиляда сто и тридесет лева/

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми