Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2014

Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г./отм./ , съответно чл. 21, ал. 1 от действащия СК от 2009 г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. Според тези текстове съпружеската имуществена общност възниква върху вещи, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос на съпрузите, като чл. 21 от действащия СК касае случаите, когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на общност. В СК от 1985 г./отм./ – чл. 19, ал. 3, съответно чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г. е въведена оборима презумпция за наличието на съвместен принос. Според практиката на ВКС оборването на презумпцията може да се извърши само по съдебен ред, чрез предявяване на положителен установителен иск, че ищецът е собственик на определено вещно право, тъй като ответника няма принос в придобиването по смисъла на чл. 19, ал. 2 СК /отм./, съответно чл. 21, ал. 2 СК от 2009 г., така и чрез предявяване на отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик, съответно съсобственик на определено вещно право, поради липса на принос в придобиването му. И чрез двата иска ищецът, който се легитимира като приобретател в документа, обективиращ придобивно основание по време на брака ще защити твърдяното от него еднолично придобиване на правото на собственост, съответно на друго ограничено вещно право, поради липса на принос на другия съпруг, опровергавайки презумпцията, че придобиването на вещи по време на брака е резултат на съвместния принос на съпрузите и респ.включването на вещното право в режима на съпружеска имуществена общност. В двата случая предмет на доказване ще бъде липсата на принос във всичките му форми. В настоящият случай предявеният иск от ищеца М. А. Ц. е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 22, ал. 1 СК/ от 2009 г./ и е налице правен интерес от търсената с иска защита. В разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК е възпроизведен текста на чл. 20, ал. 1 СК /отм./. Въззивният съд непрецизно е формулирал правното основание по чл. 20, ал. 1 СК /отм./, което не води до извода, че се е произнесъл по непредявен иск.