Решение № 335 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 4764/2008 г.

Анотация

Въпрос
Относно противоречивото приложение от съдилищата , илюстрирано с приложената съдебна практика от касатора,на разпоредбата на чл. 101 ГПК /отм./ и изключване от доказателствения материал на писмен документ, непредставен „в оригинал” по делото по обективни причини.


Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 4764 /2008 година , образувано по описа на I отд, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК.

Г. Н. Г. от гр. М. обжалва и иска да се отмени Решение от 03.07.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 63/ 2008 година на Окръжен съд Монтана. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.

В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по делото, който считат , че разпоредбата на чл. 101 ГПК / отм./ е приложена според практиката на съдилищата

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и съобразно правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :

С обжалваното решение , окръжният съд е отменил Решение от 03. 01.2008 година по гр.д. Nо 1142/2005 година на РС Монтана по уважения иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД и е постановил ново решение , с което искът , заявен от Г. Н. Г. срещу В. М. С. и П. М. А. за обявяване на предварителен договор от 25.07.2002 година , сключен между наследодателя на ответниците- М. Ц. и Г. Г. , за прехвърляне право на собственост на л.а. „П" модел 306 с ДР Nо М 1720-АМ, заявен на основание чл. 19 ал.3 ЗЗД , е отхвърлен.

За да отхвърли иска , решаващият съд е приел, че не може да обяви предварителния договор за окончателен на база представено копие от документа, доколкото няма представен оригинал след поискване, а самото копие не може да се третира като доказателство на основание чл. 101 ГПК / отм./ Не е възприета тезата на защитата , че оригиналният екземпляр от договора се намира в органите на Прокуратурата/ обстоятелство известно на насрещната страна по спора, инициирала наказателното преследване, и не може да бъде представен.

Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК касае противоречивото приложение от съдилищата , илюстрирано с приложената съдебна практика от касатора,на разпоредбата на чл. 101 ГПК /отм./ и изключване от доказателствения материал на писмен документ, непредставен „в оригинал" по делото по обективни причини.

Касае се до изключването на документ от доказателственият материал , на базата на който страната - се обосновава наличие на претендираното потестативно право т.е. такъв от който зависи пряко изхода на спора.

С представеното Решение Nо 316/12.05.1985 г. I г.о ВС се приема , че ксероксните копия на документи не са писмени доказателства по делото, доколкото не са заверени от страната като препис и тя може да представи при поискване оригинала. Решение Nо 367/ 09.02.1957 г, IV г. о. ВС също е в насока , че „искането на противната страна да се представят оригиналните писмени доказателства или оригинално заверени преписи от тях, има за последица изключването на представените неофициални преписи от доказателствения материал."Тези неофициални преписи могат да бъдат ценени, ако противната стана даде съгласие за това.

С Решение Nо 374/ 21.07.1994 г. на 5-чл. състав на ВС е прието, че за документи, който не са оригинални или нямат оригинална заверка, или съдът не е констатирал с определение , че отговарят по съдържание с представен по делото оригинал, се прилагат разпоредбите на чл. 101 ГПК .

Настоящият инстанция възприема за правила посочената съдебна правтика в насока , че разпоредбата на чл. 101 ГПК/ отм./ намира приложение , когато страната , представила неофициално копие от документа при поискване не може да представи документа в оригинал.

Тази практика на съдилищата не се обхваща хипотезата по делото, но следва да се приеме за относима към делото, само доколкото изключването на неофицилните копия от документи , не е безусловно и е преодолимо.

Когато официалният документ се намира като доказателства, в хипотезите на

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове