Решение № 324 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 6730/2013 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Въпрос

По въпроси, касаещи приложението на чл. 330, ал. 1, б. д ГПК /отм./, сега чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК .


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Анжела Богданова

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 6730 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 290 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 279 от 25.06.2013г. по в.гр.д. № 327 по описа за 2013г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 83 от 27.02.2013г. по гр.д.№ 683/2012г. на Добрички районен съд, като е отхвърлен иска му с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 439 ГПК срещу Д. И. С., Й. Д. И. и Г. Д. С. за установяване, че не дължи сумите от по 12 000лв. за първия, 10 000лв. за втория и 10 000лв. за третия ответник, представляващи обезщетение за неимуществени вреди по изпълнителни листи от 20.04.2006г., издадени по н.о.х.д.№ 256/2004г. от Д..

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от касатора, в които като се акцентира на приетото в т.10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, се иска обжалвания акт да бъде отменен, а въпроса решен по същество с уважаване на предявения иск. Претендира направените по делото разноски за платени държавни такси за всички инстанции в общ размер на 2 590лв. по представен списък.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :

С определение № 153 от 30.01.2014г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси, касаещи приложението на чл. 330, ал. 1, б. д ГПК /отм./, сега чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и тъй като същите са предмет на т.10 от образуваното т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът е спрял производството до постановяване на тълкувателно решение. След постановяването му на 26.06.2015г., ВКС с определение № 311 от 17.09.2015г. възобнови същото.

В конкретния случай няма спор по фактите:

С присъда № 105 от 24.11.2004г. по н.о.х.д. № 256/2004г. Окръжен съд Добрич е признал ищеца за виновен за това, че вследствие на нарушение на правилата за движение е причинил по непредпазливост смъртта на Д. С. и е присъдил обезщетение от 12 000лв., 10 000лв. и 10 000лв., ведно със законната лихва, считано от увреждането 29.12.2003г. за всеки от тримата ответници /наследници на пострадалия/.

Въз основа на влезлия в сила акт, на 20.04.2006г. са издадени три изпълнителни листа, въз основа на които са образувани изп.д. №14/2006г., № 15/2006г. и № 16/2006г. на ЧСИ Н.Г. с район на действие В..

По така образуваните изпълнителни дела е предприето само едно изпълнително действие на 27.06.2006г. – налагане на запор в търговска банка. Останалите действия са: изпращане на призовка за доброволно изпълнение /на 27.06.2006г. и на 8.08.2006г./, налагане на ограничителна мярка по ЗБДС /на 8.08.2006г./, изискване на удостоверение за данъчна оценка /на 3.11.2006г./, проучване на имущественото състояние на длъжника /през периода 6.02.2009г. – 21.07.2010г., на 13.02.2013г./ Водени са дела във връзка с обжалване на действия на съдия изпълнителя и с правно основание чл. 135 ЗЗД. С молби от 8.07.2012г., 5.09.2012г. и 9.11.2012г. взискателите са поискали налагане на възбрана, извършване на опис, оценка и публична продан на недвижими имоти и запор на движими вещи, но няма спор, че изпълнителни действия не са предприети.

Длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 330, ал. 1, б. д ГПК /отм./, което е оставено без уважение от съдия изпълнителя /с постановление от 10.12.2012г., обжалвано и оставено без разглеждане от съда като неподлежащо на обжалване./

При тези факти, въззивния съд е приел предявения отрицателен установителен иск за неоснователен, тъй като ищецът не е доказал въведеното основание за недължимост на претендираните суми, а именно че вземането погасено по давност. Счел е, че пред вид липсата на предприети изпълнителни действия след 27.06.2006г., по силата на закона /чл. 330, ал. 1 б. д ГПК /отм./ сега чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/, изпълнителното производство е прекратено на 27.06.2008г., изпълнителният процес е приравнен на исков и след прекратяването започва да тече нова петгодишна давност, която считано от 27.06.2008г. до предявяване на иска на 6.02.2012г. не е изтекла.

Така постановеният съдебен акт е неправилен.

Въпросите, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, са разрешени с т.10 от т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в нея – когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече не както е приел въззивния съд от датата на прекратяване на изпълнителното производство, а от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Давността, съгласно чл. 116, б. в ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС са изброени действията за принудително изпълнение – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено кои действия не са изпълнителни и не прекъсват давността – изпращане на призовка за доброволно изпълнение, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и те напълно съвпадат с извършените по конкретно образуваните изп.д. №14/2006г., № 15/2006г. и № 16/2006г. на ЧСИ Н.Г..

Безспорно е, че по тях е предприето само едно изпълнително действие – налагане на запор и това е станало на 27.06.2006г. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /в случая изпълнителни действия са поискани едва след шест години – на 8.07.2012г., 5.09.2012г. и 9.11.2012г./ изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Прекратяването настъпва по силата на закона, затова конкретно постановеният отказ от съдия-изпълнителят с постановление от 10.12.2012г. е ирелевантен. Определяща в случая е не датата на прекратяване на изпълнителното производство, а на предприетото последното валидно изпълнително действие, защото от нея тече нова погасителна давност за вземането. Считано от 27.06.2006г., тя е изтекла на 27.06.2011г., т.е. към датата на предявяване на иска 6.02.2012г., вземането е погасено по давност. Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 279 от 25.06.2013г. по в.гр.д. № 327 по описа за 2013г. на Добрички окръжен съд и потвърденото с него решение № 83 от 27.02.2013г. по гр.д.№ 683/2012г. на Добрички районен съд и ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Д. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.7 вх.А ап.63 срещу Д. И. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица], Й. Д. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] к-с „Изгрев” бл.23 вх.Б ет.3 ап.7 и Г. Д. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], че Н. Д. К. не дължи на Д. И. С. сумата от 12 000лв., на Й. Д. И. сумата от 10 000лв. и на Г. Д. С. сумата от 10 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди по изпълнителни листи от 20.04.2006г., издадени по н.о.х.д. № 256/2004г. на Окръжен съд Добрич, поради погасяването на вземанията по давност.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно постановление № 2/2019 от 18.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. Докладчик: съдия Камелия Маринова Изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника прекъсва ли давността по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД, независимо от изпълнителното производство, в хода на което е отправена поканата?

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите