Решение № 310 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 494/2009 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Съдът по ревандикационния иск на основание чл. 108 ЗС за възстановена земеделска земя е преценил самостоятелно налице ли е валидно възникнало право на собственост, без да е обвързан от действието на административния акт – решение на поземлена комисия, ако то противоречи на закона. При постановяване на обжалваното решение съдът е отчел правомощието си на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административен акт – решението на поземлената комисия за възстановяване на процесната земеделска земя.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА АРСОВА, ВАСИЛКА ИЛИЕВА

със секретар Виолета Петрова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 494/2009 година Производство по чл.290 ГПК.

С определение № 534 от 24.06.2009 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № 113 на 15.08.2008 год. по в.гр.дело № 171/2007 год., с което е отменено решение № 258 от 22.12.2006 год. по гр.дело № 631/2005 год. на Н. районен съд, спорът е решен по същество като искът с правно основание чл.108 ЗС е уважен относно предаване владението върху п.имот № 1* по кадастралния план на гр. О. плаж, находящ се в местността „К“ в строителните граници на града на площ от 2876 кв.м. с построените в него бунгала.

Недоволен от въззивното решение е касаторът „У“ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., представляван от адвокат В от АК-София, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, същото е необосновано и противоречащо на събраните по делото доказателства-чл.10, ал.7, чл.10б ЗСПЗЗ и чл.188 ГПК/отм./. Пространно се излагат съображения относно нищожността на решенията на Поземлената комисия с оглед направено възражение относно състава й във връзка с приложението на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ/отменен от 08.05.2001 год./, липсата на удостоверения и скици по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ и несъобразяване, че процесният имот попада върху територията „П“.

Процесуалният представител поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира за направените по делото разноски.

От ответниците по касация А. Х. А., А. П. Б., Д. Д. С., В. Н. С. и И. Н. С., представлявани от адвокат А от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.2 ГПК със становище за неоснователност на жалбата. Претендират за направените по делото разноски, за каквито липсват данни да са сторени пред настоящата инстанция.

В писмена защита на А. Х. А. и А. П. Б. се поддържа оспорването и прави възражение за необосновано висок размер на претендираните разноски с определянето им по справедливост.

Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че и трите решения на поземлената комисия са подписани от председател и секретар и по силата на чл.15, ал.2, т.6 ЗАП административният акт е валиден, а последващите решения, издадени на основание чл.18ж ППЗСПЗЗ са решения за възстановяване в стари реални граници, което легитимира ищците като собственици на имота. Взето е предвид, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение разпоредбата на чл.61, ал.4 ППЗСПЗЗ е отменена и към настоящия момент законодателят не придава правно значение на обстоятелствата, свързани със състава на Поземлената комисия с оглед предвиждането на чл.60а ППЗСПЗЗ. Отчетено е, че няма спор по делото относно процесния имот, че попада върху части от изградените в оградената територия на П. лагер-гр. Кюстендил дървени сгради и бунгала като останалата площ е затревена и представлява игрище. Направен е извод, че от описанието на съществуващите в имота сгради е ясно, че се касае за временни постройки, подлежащи на събаряне, изградени без строителни книжа, поради което са оставени като приращения към имота, а ответникът е следвало да докаже възражението си за невъзможност за реституция при хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, което не е сторено. С оглед пасивната материалноправна и процесуалноправна легитимация на ответното дружество е прието, че в учредителния акт под № 41 е вписан апорт на „П„Обзор- Ч. „, находяща се в община Н. и състояща се от две сгради, десет бунгала, четири паянтови постройки с обща площ от 3593 кв.м., а липсват данни процесният имот да попада в тази почивна база, както и че към момента на включването му като апортна вноска е бил публична държавна собственост.

Съдът по ревандикационния иск на основание чл.108 ЗС за възстановена земеделска земя е преценил самостоятелно налице ли е валидно възникнало право на собственост, без да е обвързан от действието на административния акт – решение на поземлена комисия, ако то противоречи на закона. При постановяване на обжалваното решение съдът е отчел правомощието си на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административен акт – решението на поземлената комисия за възстановяване на процесната земеделска земя.

При посочените факти неправилно въззивният съд е приел, че имотът, който е възстановен на ищците не попада в застроена част, която изключва реалното му връщане. По делото е установено безспорно, че е налице отреждане на терен за построяване на пионерски лагер.

Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3, пр.1 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд като неправилно – отмени изцяло съгласно чл.293, ал.2 ГПК и понеже е постановено при противоречива практика – решение № 2* от 25.11.2004 год. по гр.дело № 2094/2003 год. на IV гражданско отделение на Върховния касационен съд.

В хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ законодателят не е постановил изискване за законност на строителството, а е уредил само завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, на която касаторът се позовава, е налице, когато имотът е застроен с единична сграда, най-често жилище. От установеното състояние на имота като комплекс за почивна дейност следва, че е налице проведено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, при което имотът не се възстановява.

Искът за ревандикация предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита каквато е търсената.

При посочените факти въззивният съд е стигнал до незаконосъобразен извод, че ищците са доказали наличието на трите кумулативно предвидени материалноправни предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС относно спорния имот, а именно, че са собственици на този имот и ответникът го владее и то без правно основание.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на касатора/ответник по спора/ се присъждат направените разноски пред всички инстанции в общ размер на сумата 1 343 лева, от които: пред първата инстанция сумата 100 лева за вещи лица, пред третата инстанция сумите – 160 лева за държавна такса и 1083 лева за адвокатски хонорар, редуциран от 21032 лева на основание чл.78, ал.5 ГПК във връзка с чл.7, ал.2, т.2 и § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения. Възнаграждение за адвокатски хонорар пред първата и въззивна инстанция не се присъждат, защото договорения такъв няма данни да е заплатен.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО въззивното решение № 1* постановено на 15.08.2008 год. по в.гр.дело № 171/2007 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ иска на А. Х. А., ЕГН **********, А. П. Б. ЕГН **********, Д. Д. С. ЕГН **********, В. Н. С. ЕГН **********, И. Н. С. ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр. Н., ул.“И“ № 23А-адв. Чанка П. , против „У“ЕАД, рег. по ф.дело № 14268/2004 год. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление гр. С., район С. , бул.“Ц“ № 1* бл.5, представлявано от С. М. М. ЕГН **********, в качеството му на изпълнителен директор, последното като правоприемник на „У“ЕООД, за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху поземлен имот № 1* по кадастралния план на гр. О. плаж, находящ се в м.“К“, в строителните граници на града, на площ от 2876 кв.м., при граници и съседи: Асен Г. П. , М. П. Х. , Почивен дом на БНБ, ведно с поставените в него бунгала.

ОТМЕНЯ н.акт № 16, т.II, н.дело № 424/1994 год. на съдия при РС-Несебър, с който А. Х. А. е признат за собственик на ½ ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел ****, пл. № 1* м.“К“, по сравнителен кадастър на гр. О. от 1989 год., цялото на площ от 2876 кв.м., както и н.акт № 48, т.I, рег. № 4* н.дело № 113/1999 год., по силата на който нотариус С. А. с район на действие РС-Несебър е признал за собственици, в качеството им на наследници на П. Н. С. , ищците Д. Д. С., В. Н. С. и И. Н. С. върху 670/2876 кв.м. ид.ч. от бивша нива, четвърта категория, м.“К“, землището на гр. О., представляваща имот № 1* по кадастралния план от 1992 год. на града, целият на площ от 2876 кв.м., без построените върху земята сгради и подобрения.

ОСЪЖДА А. Х. А. ЕГН **********, А. П. Б. ЕГН **********, Д. Д. С. ЕГН **********, В. Н. С. ЕГН ********** и И. Н. С. ЕГН ********** да заплатят на „У“ЕАД, гр. С. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1343/хиляда триста четиридесет и три/лева направени разноски по делото за всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми