Решение №****/**.**.2012 по дело №****/2012

За допустимостта на иска по чл. 23 СК (отм.), когато той е предявен след смъртта на съпруга, който се е разпоредил с имот представляващ семейно жилище, с оглед приетото в решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 659 /2010 г., на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което, когато искът по чл. 23 СК (отм.) е предявен след смъртта на съпруга-собственик, разпоредил се с личния си имот, ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху „семейното жилище”. Правният интерес на ищцата да обяви прехвърлянето за непротивопоставимо като съпруг – несобственик е обусловен в случай на развод или унищожаване на брака, но със смъртта на съпруга и бракът е прекратен и това вече е правно невъзможно. Прието е, че в този смисъл е и решение № 644 от 10.07.2000 г. по гр. д. № 38/00 г. на ВКС, II г.о.? Представляват ли семейно жилище дворно място, лятна кухня, гараж и стопанска сграда, за който е прието, че е разрешено от въззивния съд в противоречие с приетото с решение № 72 от 03.11.1980 г. по гр. д. № 67/80 г. на ОСГК на ВС, че когато семейното жилище е сграда в дворно място и освен жилищната сграда в регулирания парцел има и стопански постройки, включително и гараж, в семейното жилище се включват само онези жилищни и сервизни помещения, които са предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство?