Решение № 229 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 195/2009 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
За възстановяване на собствеността върху бившия земеделски имот в тази му част, попадаща в терена, в който са построени процесните гаражи.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, II гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 195 по описа за 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на А. И. М. от гр. Ч., чрез пълномощника му адв. Б. К. , против въззивното решение от 10.12.2008 год. по гр. д. № 504/2008 год. на Смолянския окръжен съд в частта му, с която след отмяната на първоинстанционното решение е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от касатора против А. В. Х., С. В. Х., А. В. Д. и В. В. Д. ревандикационни искове за площите съответно 16.07 кв. м., за първия и по 23 кв. м. за останалите ответници, заети от построените от тях гаражи № 1* и 4 в имот с площ 185 кв. м., участвуващ в УПИ *Х-Групови гаражи, в кв. 79 по плана на гр. Ч., в която част е допуснато касационното обжалване на решението на въззивния съд с определение № 842 от 1.09.2009 год. на ВКС. С него е прието, че въпросът, релевантен за изхода на спора, касаещ наличието на пречка за възстановяване на собствеността върху земеделски имот по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ противоречи на приетото в представеното решение № 410 от 15.05.2000 год. по гр. д. № 1504/99 IV г. о. разграничение между хипотезите по чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и е обусловил извода за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това исковете бъдат уважени.

Ответниците оспорват касационната жалба по съображенията в писмения им отговор. Молят въззивното решение да се остави в сила.

Като прецени данните по делото и доводите на страните, настоящият състав на II г. о. на ВКС, приема следното:

Касаторът, ищец е поддържал, че е собственик на основание земеделска реституция с решението на ОбСЗГ – гр. Ч. от 26.04.2004 год. на имот, част от който с площ 185 кв. м. попада в УПИ *Х – Групови гаражи.становено е, а и не се спори, че в същия са построени четири гаража, собственост на ответниците, физически лица, на основание отстъпено право на строеж през 1985 год.

Спорът по делото е съсредоточен по въпроса за възстановяване на собствеността върху бившия земеделски имот в тази му част, попадаща в терена, в който са построени процесните гаражи.

Въззивният съд, при новото разглеждане на делото и съгласно дадените му указания в отменителното решение при първата касация за осъществяване на правомощието си на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административния акт на ОбСЗГ, е приел, че решението за възстановяване на собствеността върху спорния имот не е породило правни последици, с оглед пречката по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Бившият имот е включен в регулация през 1978 год., в границите на парцел, отреден с плана за озеленяване, а през 1985 год. част от него -спорната площ от 185 кв. м. е попаднала в обособен парцел, отреден за строеж на гаражи и същите са построени. Съдът приел, че е налице осъществено мероприятие и застрояване, представляващо комплекс от регулационни и градоустройствени мероприятия, поради което е и ирелевантно обстоятелството дали гаражите са законно построени.

Поради направения извод, че имотът е бил обект на обществено жилищно строителство, чийто елементи са естетизирането на околната среда, чрез предвиждания на територии за озеленяване и изграждането на гаражи за обслужване на битови нужди, е заключил, че е налице пречката по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота с решението на ОбСЗГ.

В представеното от касатора решение № 410 по гр. д. № 1504/99 год. на ВКС, IV г. о. е направено разграничението между хипотезите на чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като последната представлява специална такава по отношение на тази по чл. 10б, ал. 1 досежно възстановяване на собствеността върху имоти, включени в строителните граници на населените места. Настоящият състав приема за правилна тази практика, обективирана в цитираното и представено решение на ВКС и тя неотклонно е следвана при разрешаване на споровете с предмет възстановяване на собствеността върху земеделски земи, включени впоследствие в регулационен план. Изхождайки от същата в настоящия казус следва да се приеме, че пречката за възстановяване на собствеността върху земеделския имот в тази му част с площ 185 кв. м., попадаща в отредения по регулационния план през 1978 год. /с частичното му изменение през 1985 год./ представлява уредената в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ хипотеза, а именно – върху имота е налице законно строителство на процесните гаражи, за които същият е отреден.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че първоначално имотът е отреден за озеленяване с включването му в регулационния план през 1978 год., с което е загубил земеделския си характер, а впоследствие част от него е обособен с отреждане за строеж на групови гаражи. Реализирането на строителството е осъщестено с построяване на масивни гаражи, въз основа на отстъпено право на строеж на трима от ответниците и на праводателя на четвъртия, видно от представените решение № 119 от 4.12.84 год. на ИК на ОБНС за приемане на молбите, заповеди за отстъпване право на строеж и договори. Неоснователен е доводът на ищеца, че държавата не е придобила собствеността върху терена, тъй като не е проведено отчуждаване, с оглед на обстоятелството, че с факта на включване на земеделския имот в регулационния план и съответно отреждането за него, той става държавен и държавата, респ. общината е могла да се разпорежда с него, съгласно т. 5 от РМС № 404/68 год., /изм. с ПМС № 1/81 год., пар. 1 ЗР/. Аргумент в подкрепа на този извод е и параграф 42 от ПЗР към ЗИД ЗОбС /ДВ бр. 96/99 год./, съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действуващите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Видно от удостоверение от 19.04.2006 год. на О. Ч., спорните гаражи са построени преди 7.04.87 год. и са търпими строежи, съгласно параграф 16, ал. 1 ДР на ЗУТ, поради което и следва да се приеме, че в спорния имот е налице законно строителство, представляващо пречка по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху бившия земеделски имот в тази му част, попадаща в УПИ *Х-Групови гаражи.

По изложените съображения изводът за неоснователност на предявените ревандикационни искове съвпада с направения от въззивния съд извод като краен резултат, поради което и въззивното решение в обжалваната му част следва да се остави в сила. С оглед този изход на спора касаторът следва да заплати на ответниците направените от тях разноски в настоящата инстанция в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 200 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1, във връзка с чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 592 от 10.12.2008 год. по гр. д. № 504/2008 год. на СМОЛЯНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в частта му, с която са отхвърлени исковете на А. И. М. против А. В. Х., С. В. Х., А. В. Д. и В. В. Д. за предаване собствеността и владението върху заетите от построените гаражи площи в УПИ *Х – Групови гаражи.

Осъжда А. И. М. да заплати на А. В. Х., С. В. Х., А. В. Д. и В. В. Д. разноски за настоящето производство в размер на 200 лв. /двеста лева/.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми