Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

Ищецът , предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, има правен интерес да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора . В този случай ищецът брани правото си на собственост тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните и най – вече вещно – прехвърлителния ефект на договора, имащ за предмет имота, собственост на ищеца. Когато обаче самия ищец твърди и представя доказателства , че не е собственик на целия, а само на идеална част от имота, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име / освен случаите на процесуална субституция / този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси и е процесуално легитимиран. В обобщение, с решението е прието , че „когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК , а следователно и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса.