Решение № 203 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 41/2010 г.

Анотация

Въпрос
Относно началния момент , от който е налице фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж в сграда, в която , правото на строеж за различните обекти принадлежи на различни лица, и уеднаквяване на критериите относно приобретателя на правото на строеж-строител, лицата-изпълнители на строежа и лицата , добросъвестни владелци на построен обект преди завършването на цялата сграда, предвид необходимостта за изясняване точния смисъл на законодателя по приложението на чл. 67 ЗС по проблема за началния момент, от който е налице фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж с цел да се уеднакви практиката по приложение на чл. 67 ЗС за тези типични и повтарящи се хипотези , което би довело и до развитие на правото.


Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА , ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 41 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

К. Б. К. и Е. П. К., от [населено място] подадена чрез адв. А. Ж. - АК С. З. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 326 от 30.10.2009 год. по гр.възз.д. Nо 412/2009 година на Старозагорския окръжен съд .

С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо , алтернативно - неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния и процесуален закон, основания за отмяна по на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за началния момент , от който е налице фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж в сграда, в която , правото на строеж за различните обекти принадлежи на различни лица, и уеднаквяване на критериите относно приобретателя на правото на строеж-строител, лицата-изпълнители на строежа и лицата , добросъвестни владелци на построен обект преди завършването на цялата сграда, предвид необходимостта за изясняване точния смисъл на законодателя по приложението на чл. 67 ЗС по проблема за началния момент, от който е налице фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж с цел да се уеднакви практиката по приложение на чл. 67 ЗС за тези типични и повтарящи се хипотези , което би довело и до развитие на правото.

В срока по чл. 278, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д.Д., процесуален представител на ищците по спора, с който се оспорва допустимостта на касационното производство.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и като съобрази правомощията си по чл. 293 ГПК , намира :

С обжалваното въззивно решение , в правомощията си по чл. 258 ГПК и сл. , окръжният съд е потвърдил Решение Nо 88 от 13.05.2009 година по гр.д. Nо 107/2009 година на РС Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на К. и Е. К., че отстъпеното право на строеж по НА Nо */1996 година за построяването на ГАРАЖ Nо * на партерния етаж със застроена площ от 19.31 кв.м. и 1.68 кв.м. идеални части от общите части на сградата, която ще се построи по одобрен архитектурен проект в дворно място от 440 кв.м., [населено място], понастоящем с идентификатор * е погасено по давност в полза на К. М., Д. М., М. И., А. Д., Т. П., П. П. , и С. Е. С., като неупражнено в продължение на 5 години.

За да приеме за основателен , заявеният отрицателен установителен иск на собствениците на терен по чл. 67, ал. 1 ЗС и по отношение на носителите на правото на строеж на отделен обект в сградата-гараж Nо *, решаващият съд е приел, че сградата , в която се намира процесния гараж не е изградена в състояние на груб строеж по см. на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ , не е подписван Протокол Nо 14 , поради което след като сградата не е завършена до етап на груб строеж , правото на строеж не е упраженено в петгодишния срок.

С ТР 1/2001 година по приложението на чл. 67, ал. 1 ЗС , ОСГК на ВКС обобщи по реда на чл. 292 ГПК противоречивата практика на съставите на ВКС , като прие , че „ 1. / смисълът на понятието „упражняване правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС ,когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица ,е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешителното за строеж ; 2./ давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента , в който

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове