Решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 5293/2008 г.

Анотация

Въпрос
Относно начина на включване на имущество в уставния фонд на фирми с общинско имущество, съгласно чл. 20 ал.1 от Указ 56 за стопанската дейност и начинът, по който се осъществява преминаване правото на държавна собственост към Общините по силата на чл. 6 от ЗС, изменен с § 6 от ПЗР на ЗМСМА, разпоредбата на §7 от с.з. и чл. 6 от ЗОбС и за доказване правото на собственост на търговски дружества с общинско .


Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 5293 /2008 година, образувано по описа на I отд, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК.

Търговско дружество „С" О. гр. С., чрез процесуалния представител адв. Р, обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 137 от 21. 07. 2008 година , постановено по гр.възз.д. Nо 4211/2006 година на Софийския градски съд.

С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Конкретните оплаквания касаят извода на съда , че търговското дружество не е доказало основанията за придобиване правото на собственост на процесния недвижим имот.

В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и доводи, в рамките на правомощията по чл. 291 т.1 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :

С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ по жалба на „С"О. София, е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, приемайки, че не е доказано правоприемство между страната - държавната фирма , стопанисвала имота към 1992 година при преобразуването на същата в търговско дружество, както и че е останало недоказано обстоятелството като самостоятелен обект , процесният апартамент да е заприходен като ДМА в баланса на дружествата-праводатели.

Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е обусловена констатираното противоречиво разрешаване от различни състави на СГС по материално - правния въпрос за начина на включване на имущество в уставния фонд на фирми с общинско имущество, съгласно чл. 20 ал.1 от Указ 56 за стопанската дейност и начинът, по който се осъществява преминаване правото на държавна собственост към Общините по силата на чл. 6 от ЗС, изменен с § 6 от ПЗР на ЗМСМА, разпоредбата на §7 от с.з. и чл. 6 от ЗОбС и за доказване правото на собственост на търговски дружества с общинско .

От приложеното Решение Nо 3607/2006 година на Софийския градски съд, по казус относно принадлежността на правото на собственост на друг жилищен обект е зачетен вещно правния ефект на „вписване в капитала на дружеството на целия жилищен блок „, в който се намира и конкретния жилищен обект , като ДМА на преобразуваното държавно предприятие.

На основание чл. 291 т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира , че констатираното противоречиво произнасяне на съставите на СГС с обжалваното решение и това , цитирано по-горе в изложението, не касае противоречиво разрешаване на същинския правен проблем , поставен от касатора. Констатираното различие касае дейността на съдебните състави по преценката на доказателствата за наличие на твърдяното правоприемство на конкретното вещно право в процеса на преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество с общинско имущество

Записването на един недвижим имот като ДМА в баланса на едно търговско дружество не е правно основание за придобиване правото на собственост по см. на чл. 77 ЗС. Това записване е правно-релевантен факт за придобиване правото на собственост при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества , когато записването е доказателство , че посочения като актив недвижим имот е предоставен за стопанисване и управление на съответната държавна фирма , поради което обстоятелство и на основание чл. 1 ал.1 ПМС Nо 201/ 25.10.1993 година за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавните предприятия и чл. 17а ЗППДОбП /отм./ този имот/ земя/ е собственост на преобразуваното в търговски дружество държавно предприятие по силата на самия акт за преобразуването. Този фактически състав за придобиване право на собственост следва да се приеме за приложим и към настоящата хипотеза, при спора дали конкретното държавно

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове