Решение № 183 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 3626/2008 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
За превишаването на служебното време при даване на дежурства и компенсирането му с почивки в рамките на същия календарен месец, а след изтичане на този месец с допълнително възнаграждение по чл.226 от ЗОВСРБ, определено със заповед на Министъра на отбраната, но не и с възнаграждение за извънреден труд.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ РИКЕВСКА, ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3626 от 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. на о. срещу решение № 626 от 11.06.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д. № 2* от 2007 г., с което е изменено решение № 2* от 28.08.2007 г. по гр.д. № 4* от 2006 г. на Варненския районен съд, XIX състав, като М. на о. е осъдено да заплати на П. Р. Д. на основание чл.203, ал.3 във връзка с чл.204, ал.4 от ЗОВСРБ общо 9197,52 лв., представляващи неполучени възнаграждения за извънреден труд за периода от 30.03.2001 г. до 30.06.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска- 17.07.2006 г. до окончателното плащане и на основание чл.86 от ЗЗД сумата 961,27 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горепосоченото възнаграждение за извънреден труд за периода от 17.07.2003 г. до 30.06.2006 г. и 750 лв. разноски по делото.

В жалбата се твърди, че това решение е неправилно поради необоснованост, липса на мотиви и поради нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.

Ответникът по жалбата П. Р. Д. оспорва същата като неоснователна и недопустима.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на възззивен съд с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК с определение № 218 от 20.03.2009 г. на ВКС по настоящото дело.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд за положените от него дежурства, които по продължителност са превишавали определената в ЗОВСРБ месечна продължителност на служебното време. Приел е, че възнаграждение за извънреден труд се дължи винаги, когато продължителността на положения труд от кадровия военнослужещ надвишава допустимата от ЗОВСРБ максимална продължителност на служебното време.

В определението за допускане на касационно обжалване е констатирано противоречие на това решение с други посочени решения на съдилищата /например решение по гр.д. № 2* от 2007 г. и решение от 19.06.2008 г. по гр.д. № 577 от 2008 г. на Варненския окръжен съд/, в които е прието, че превишаването на служебното време при даване на дежурства се компенсира с почивки в рамките на същия календарен месец, а след изтичане на този месец с допълнително възнаграждение по чл.226 от ЗОВСРБ, определено със заповед на Министъра на о. , но не и с възнаграждение за извънреден труд.

Настоящият състав на ВКС по поставения за разглеждане правен въпрос счита следното: В Г. девета, раздел I от ЗОВСРБ от 1996 г./отм./ е уреден статутът на кадровите военнослужещи. Част от този статут са и правилата относно служебното време за изпълнение на военна служба, визирани в разпоредбите на чл.203 и чл.204 от закона и в Г. седма от П. за кадрова военна служба от 2000 г. /отм./, озаглавена „Служебно време, почивки, почивни дни и отпуски“. Според тези правила, седмичната продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ е 40 ч., а нормалната му дневна продължителност е 8 часа. Нормалната продължителност на служебното време, обаче, може да бъде увеличена при наличие на предвидените в чл.152, ал.2 от ПКВС /отм./ предпоставки с до Ѕ от максималната дневна продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство /тоест най-много с 4 часа дневно/, но в границите на нормалната месечна продължителност на служебното време, която съгласно чл.152, ал.6 от ПКВС /отм./ се равнява на 8 ч. дневно по броя на работните дни в месеца. В този смисъл е чл.152, ал.5 и ал.6 от ПКВС /отм./.

Съгласно чл.158,ал.2 от П. за кадрова военна служба /отм./, извънреден е трудът, с който се превишава дневната продължителност на служебното време, определена в чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ /над 12 ч. дневно, а при носене на дежурства над 24 ч./, и е положен над максимално допустимата съгласно чл.152, ал.6 от правилника месечна продължителност на служебното време. Съгласно чл.203, ал.3 от закона, този извънреден труд се заплаща в размери, определени в Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74 от 23.03.2001 г.

Когато военнослужещият е назначен да носи дежурства по график, съгласно чл.204 от ЗОВСРБ /отм./ тези дежурства могат да са с продължителност до 24 часа. За дните, включени в 24-часовото дежурство, служебното време се зачита като такова с увеличена продължителност. В този смисъл е чл.154, ал.2 от ПКВС /отм./. В тези случаи, по аргумент от чл.152, ал.4, т.5 от ПКВС /отм./ за положения труд над нормалната, но в границите на увеличената дневна продължителност на служебното време /до 24 ч./, на кадровия военнослужещ не се дължи възнаграждение за извънреден труд, а на същия се осигурява само ползването на намалено работно време /почивки/ през съответния месец. Предвиденото в чл.204, ал.4 от ЗОВСРБ /отм./ и чл.157 от ПКВС /отм./ възнаграждение по чл.226, ал.1 от закона, което се дължи при даването на дежурства до 24 ч., не е възнаграждение за положен от военнослужещия извънреден труд, а допълнително възнаграждение за работа при специфични условия на труд- полагане на труд непрекъснато повече от предвиденото в закона удължено служебно време от 12 ч. до 24 ч., или през почивни или празнични дни.

В ЗОВСРБ и ПКВС обаче липсва уредба по въпроса как се компенсира военнослужещия след прекратяване на служебното му правоотношение, ако до този момент същият не е ползвал дължимите му като компенсация на дежурствата почивки. Налице е непълнота в закона, която следва да бъде преодоляна по предвидения в чл.46, ал.2 от ЗНА ред- чрез прилагане на разпоредби, отнасящи се до подобни случаи. В разгледания казус такава е разпоредбата на чл.136а, ал.4 и 5 от КТ, според която удължаването на работното време през едни работни дни над нормалната продължителност /което удържаване при трудово правоотношение е до 10 ч. дневно, съгласно чл.136а, ал.2 от КТ, а за работниците с намалено работно време- до 1 ч. над намаленото работно време/ се компенсира чрез съответно намаляване на продължителността на работното време през други дни, а при прекратяване на трудовото правоотношение преди това компенсиране разликата до нормалната продължителност на работния ден се заплаща като извънреден труд.

Поради гореизложеното следва да се приеме, че удълженото служебно време на кадровите военнослужещи при носене на 24-часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, но при прекратяване на договора за кадрова военна служба некомпенсираното удължено служебно време при дежурства с намалено служебно време или с почивки, се заплаща като извънреден труд. В този смисъл са постановените вече по реда на чл.290 от ГПК решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 342 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 455 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 706 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 389 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 194 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 108 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 285 от 2009 г., решение № 128 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 282 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о.

С оглед това разрешение на поставения по делото съществен правен въпрос, приетото в обжалваното решение, че след прекратяването на договора за кадрова военна служба за некомпенсираното с почивки удължено служебно време на ищеца при носене на 24-часови дежурства се дължи възнаграждение в размер на това за извънреден труд, е правилно.

По същество обаче обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон по отношение на определяне на размера на претендираните обезщетения: На първо място, въззивният съд не се е произнесъл по направеното от ответника в съдебно заседание от 31.10.2006 г. възражение за погасяване на главното задължение по давност. На второ място, при определяне размера на дължимото обезщетение за некомпенсираните с почивки дежурства, съдът не е взел предвид, че часовете на положени дежурства през някои от посочените от ищеца месеци не превишават общата допустима месечна нормална продължителност на служебното време по чл.152, ал.5 и 6 от ПКВС от 2000 г./отм./- 8 часа по броя на работните дни за съответния месец. На трето място, при определяне на размера на дължимата мораторна лихва върху главницата, съдът не е взел предвид, че мораторна лихва се дължи от датата на изискуемостта на задължението за заплащане на главницата, която изискуемост в настоящия случай настъпва от датата на прекратяване на договора за кадрова военна служба на ищеца, а не от края на календарния месец, през който са положени некомпенсираните дежурства. Това е така, тъй като както бе изложено и по-горе, при носене на дежурства, когато се превишава установената в закона месечна продължителност на служебното време, военнослужещият има право само на компенсация с намалено работно време /почивка/, а едва след прекратяване на договора му за кадрова военна служба за него възниква право да претендира обезщетение за некомпенсираните дежурства.

Поради гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено. Съгласно чл.293, ал.3 от ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия- поставяне на допълнителна задача на вещото лице да даде заключение за размера на дължимото на ищеца обезщетение за некомпенсирането на положените дежурства, като изчисли това обезщетение в размер на възнаграждението за извънреден труд само за часовете дежурства, с които месечно е била превишена установената в чл.152, ал.6 от ПКВС /отм./ максимално допустима продължителност на служебното време за един календарен месец /8 ч. по броя на работните дни за всеки конкретен месец/, както и да изчисли размера на дължимата мораторна лихва върху това обезщетение, но само за периода от датата на прекратяване на договора за кадрова военна служба на ищеца до 14.07.2006 г.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по основателността на направеното от ответника възражение за погасяване на задължението за плащане на горепосочените суми по давност.

Воден от горното, съставът на ВКС на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 626 от 11.06.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 2* от 2007 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми