Решение № 182 от 26.01.2017 г. по гр. д. № 2067/2016 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Следва ли съдът да направи извод за това какъв е наемния договор и включени ли е в него процесния обект само на заключение на допусната съдебно-техническа експертиза,без да обсъди всички събрани по делото доказателства и без да изложи мотиви,защо кредитира заключението като се има предвид,че заключението на вещите лица не е от тяхната компетентност? Следва ли при постановяване на второинстанционното решение съдът да обсъди всички представени по делото доказателства и всички доводи във въззивната жалба и съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства,които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?

Отговор

Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 322, ал. 2 ГПК, съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. В този случай така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Видно от постановеното с обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 344, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС, последната, отнасяща се до дължимо обезщетение от страна на съделителя ползващ имота на останалите съделители,които са били лишени от възможността да ползват дела си,но тази претенция може да се отнася само за период, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 14.12.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН СТОЕВ

чл.ОВЕ:
ЗЛАТКА РУСЕВА, ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №2067/2016 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№1514/11.02.2016г.,подадена от [фирма], гр.София,чрез пълномощника му адвокат М. Ш.,против решение №ІV-146/17.12.2015г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1851/2015г. по описа на същия съд,с което се отменя Решение №1125 от 02.07.2015 г. , постановено от Бургаския районен съд по гр.д.№930 по описа на БРС за 2013 г. в частта, с която е отхвърлена претенцията на Г. Щ. Х. от [населено място] с правно основание чл. 346 ГПК във връзка с чл. 30 ал. 3 ЗС по претенции по сметки – за заплащане на сумата от 6206.02 лв. , съставляваща разликата над 8308.38 лв. до размера от 14 514.40 лв. , представляваща полагащия се дял на Г. Х. от наеми на процесния имот , получени от [фирма] за периода 10.06.2010 – 17.10.2013 г. ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 17.10.2013 г. до окончателното й изплащане , както и в частта , с която е отхвърлена претенцията на Г. Х., с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на сумата от по 362.86 лв. – представляваща месечно обезщетение за ползата , от която е лишен Г. Х. вследствие ползване на делбения имот изключително от [фирма] , считано от 17.10.2013 г. до окончателното извършване на делбата , ведно със законната лихва за всяка месечна вноска до окончателното й изплащане като вместо отменената част e ПОСТАНОВЕНО:

ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] , да заплати на Г. Щ. Х. от [населено място] на основание чл. 346 ГПК, чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 6206.02 лв., съставляваща разликата над 8308.38 лв. до размера от 14 514.40 лв. , представляваща полагащия се дял на Г. Х. от наеми на процесния имот , получени от [фирма] за периода 10.06.2010 – 17.10.2013 г. ведно със законната лихва върху посочената сума , считано от 17.10.2013 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление – [населено място] да заплаща на Г. Х. на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, чл. 31, ал. 2 ЗС , сума в размер на по 362.86 лв. месечно – представляваща месечно обезщетение за ползата , от която е лишен Х., вследствие ползване на делбения имот изключително от [фирма] , начиная от 17.10.2013 г. до окончателното извършване на делбата , ведно със законната лихва за всяка месечна вноска до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1125 от 02.07.2015 г. , постановено от Бургаския районен съд по гр.дело №930/2015 г. по описа на БРС в останалата обжалвана част.

В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение неправилно,поради нарушение на материалния закон,на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.

Ответникът по касационната жалба Г. Щ. Х.,с депозираната си писмена молба-становище,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

С определение №338/03.08.2016г. по делото е допуснато касационно обжалване на решение №ІV-146/17.12.2015г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№1851/2015. по описа на съда, в частта му, с която осъжда [фирма],гр.София да заплаща на Г. Х., на основание чл. 344, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС сума в размер на по 326,86 лева месечно,представляваща месечно обезщетение за ползата,от която е бил лишен Г. Х., вследствие ползване на делбения имот изключително от [фирма],начиная 17.10.2013г. до окончателното извършване на делбата,ведно със законната лихва за всяка месечна вноска до окончателното й изплащане,поради евентуалната му недопустимост, с оглед предвиденото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, свързано с възможността за допускане по въпрос,различен от този, който сочи касаторът, в случая, когато въпросът има значение за недопустимост на обжалваното решение.

С решаващите си мотиви,изложени по отношение на тази част от обжалваното въззивно решение,допусната до касационно обжалване, въззивният съд е посочил, във връзка с претенцията на ищеца с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, чл. 31, ал. 2 ЗС, по която последният е заявил искането си за присъждане на суми до окончателното извършване на делбата поради обстоятелството, че е лишен от правото да ползва съсобствения имот и който имот същевременно се ползва от ответното дружество,ищецът надлежно е упражнил правото си по чл. 344, ал. 2 ГПК, както е посочено в разпоредбата, че това може да стане и в по-късен момент от постановяването на решението по допускане на делбата – както е и в процесния случай. Съдът е приел,че доказателствата по делото сочат, че тази негова претенция е основателна и поради това искането му следва да бъде уважено – като се присъжда ежемесечна сума до окончателното свършване на делбата.Съдът е стигнал до извода,че след като по делото е установено,че ползването на имота е от страна ответното дружество [фирма],то в полза на ищеца Х. следва да бъде присъждана ежемесечно сума за лишаване от право на ползване до окончателното извършване на делбата,като по отношение на размера е определил сумата на 362,86 лева месечно, съобразно правата на ищеца,който е лишен от ползването на имота,която следва да получава като обезщетение за дела си в горепосочения размер,считано от 17.10.2013г.-датата на заявената претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното извършване на делбата.

Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 322, ал. 2 ГПК, съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването ,като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите,предмет на делбата,до приключване на делбеното производство.В този случай така определените суми,които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Видно от постановеното с обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 344, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС, последната,отнасяща се до дължимо обезщетение от страна на съделителя ползващ имота на останалите съделители,които са били лишени от възможността да ползват дела си,но тази претенция може да се отнася само за период, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба. Очевидно, в настоящия случай,съделителят Х.,с молба от 17.10.2013г./лист 74 от делото/,по реда на чл. 346 ГПК е заявил искания по сметки,включително и такова отнасящо се за обезщетение, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС,което е поддържал и чрез заявеното чрез пълномощника му адвокат Г. в първото съдебно заседание след допускане на делбата/лист 88 от делото/,но такова,както вече бе посочено по-горе не може да се претедира за бъдещ период,а само за минал период от време,пред който съответно съделитеят е лишен от възможността да ползва имота.Недопустимо е да се присъжда,претендирано от съсобствениците, обезщетение за бъдеще време,на основание чл. 31, ал. 2 ЗС,с каквото е бил сезиран съда.В случая не е налице хипотезата на чл. 344, ал. 2 ГПК, а само заявена претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, заявена по реда на чл. 346 ГПК.Това е така,защото срокът,в който съделителите могат да предявят претенции по сметки помежду си е преклузивен и е недопустимо да се предявяват в делбата свързани с вътрешните отношения между съсобствениците осъдителни искове след изтичането на този срок,както и да се претендират суми за времето след първото заседание във втората фаза на делбеното производство,както е в настоящия случай.Възникване на вземане между съсобствениците след този момент е извън предмета на делото по обективно съединения в делбата осъдителен иск,приет за разглеждане в срока по чл. 346 ГПК.

Ето защо, въззивното решение,в горепосочената част, допусната до касационно обжалване, като недопустимо следва да бъде обезсилено, като производството по делото се прекрати в тази му част.

С оглед изхода на делото,на [фирма],София,следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 680 лева,съгласно приложения списък за разноските по чл. 80 ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие №63/12.12.2016г.

Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № ІV-146/17.12.2015г. на Бургаски окръжен съд,гражданско отделение,четвърти въззивен състав,постановено по в.гр.д.№1851/2015г. по описа на съда,в частта му,с която осъжда [фирма],гр.София,да заплаща на Г. Х.,на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, чл. 31, ал. 2 ЗС сума в размер на по 362,86 лева месечно-представляваща месечно обезщетение за ползата,от която е лишен Г. Х. вследствие ползване на делбения имот изключително от [фирма], начиная от 17.10.2013г. до окончателното извършване на делбата,ведно със законната лихва за всяка месечна вноска до окончателното й изплащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА Г. Щ. Х. да заплати на [фирма],гр.София,сумата от 680 лева/шестстотин и осемдесет лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Цитирани норми