Решение № 172 от 05.12.2013 г. по гр. д. № 2693/2013 г.

Анотация

Въпрос
Относно приложението на чл. 9 ЗН в хипотезите , когато след смъртта си едно лице оставя за наследници родители и преживяла съпруга, е налице противоречиво разрешаване , позовавайки се на представено Решение Nо 2386 от 15.12.1966 година по гр.д. Nо 1614/66 год. на ВС-I, Решение Nо 397 от 12.11.1981 год. по гр.д. Nо 88/1981 год. на ВС-I г.о. , Решение Nо 40 от 25.07.1983 год. по гр.д. Nо 19/1093 год. на ВС- ОСГК.


Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА,СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 2693 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК.

Д. Р. К. от [населено място], област С. З. чрез адв. М. Ш. - АК С. З. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 35 от 18.01.2013 година, постановено по гр. възз.д. Nо479/ 2012 година на ОС -Стара Загора.

С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което се поддържа основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.

С изложение към касационната жалба се иска да се допусне обжалване чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с довод , че по материално- правния въпроса за приложението на чл. 9 ЗН в хипотезите , когато след смъртта си едно лице оставя за наследници родители и преживяла съпруга, е налице противоречиво разрешаване , позовавайки се на представено Решение Nо 2386 от 15.12.1966 година по гр.д. Nо 1614/66 год. на ВС-I, Решение Nо 397 от 12.11.1981 год. по гр.д. Nо 88/1981 год. на ВС-I г.о. , Решение Nо 40 от 25.07.1983 год. по гр.д. Nо 19/1093 год. на ВС- ОСГК

В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация .

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба доводи за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :

С посоченото решение,окръжният съд е правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК и сл. е отменил решението на първата инстанция по допускане на делбата , в частта за квотите и е постановил ново решение , с което е приел, че съдебната делба на наследството на покойния Т. А. К. между преживялата съпруга и неговия брат следва да се допусне при равни права. Прието е , че в настоящата хипотеза се прилага правилото на чл. 9 изр. II -ро ЗН.

С Решение Nо 397 от 12.11.1981 год. по гр.д. Nо 88/1981 год. на ВС-I отд. се приема , че „когато починалият не е оставил деца и други низходящи, наследството се получава от неговите родители или само от онзи от тях , който е жив. Братята и сестрите на починалия се изключват от наследяването, когато същият е оставил низходящи или възходящи/ т.е. родители/. Братята и сестрите не са изключени от наследяването, само в хипотезата когато са призовани към наследяване заедно с възходящи от втора или по-горна степен.

Възприемайки изцяло, като правилно и съответстващо със закона становище на съда , изразено по цитираното решение , настоящият състав приема , че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона , поради неточното интерпретиране на фактите.

Предмет на делбения процес е недвижим имот- празно дворно място от 595 кв.м., находящо се в [населено място] , [община] , област С. З., представляващо УПИ XI-112 от кв. 17 по плана на града.

За да постанови решение , окръжният съд е приел, че преживялата съпруга и наследникът по закон - брат на наследодателя , имат равни права съгласно правилото на чл. 9 изр. II -ро ЗН. Изводът е неправилен, не кореспондиращ на данните по делото и закона .

Имотът е принадлежал на Т. А. К. по силата на дарение по НА Nо 21/1988 год.

След смъртта на Т. К.- 01.11.1997 година, наследници по закон са неговите родители/ и двамата живи към този момент/ и съпругата Д. К. , с което покойният Т.К. е имал сключен граждански брак от 15.07.1978 година - т.е. повече от 10 години.

Приложимо правило при наследяването от двамата възходящи - родители на починалото лице и преживяла съпруга е това на чл. 9, ал. 2 изр. I-во предл. първо ЗН. Наследството е открито на 01.11. 1997 година и при наследяването към този момент , брака е изключен

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове