Решение № 139 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 183/2009 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
За действието на колективния трудов договор спрямо работници и служители, които не са членове на синдиката – страна по договора, както и с въпроса за задължението на работодателя да извършва подбор при съкращаване на единствена по щат длъжност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ЦАЧЕВА, АЛБЕНА БОНЕВА

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от О. Г. О. против решение № 506/21.10.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 903/2008 г.

С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд, като е отменил това на първостепенния Горнооряховски районен съд, е уважил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Съдът е приел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е извършил подбор преди уволнението на Ж. Д. Изложил е съображения, че е без значение дали длъжността, който се съкращава е единствена, тъй като има поето задължение по Споразумение от 01.04.2006 г. със СО на КНСБ, да се извършва подбор в хипотезите на чл. 328, ал. 1 и т. 2. Прието е също така, че споразумението със синдикалната организация се отнася до всички работници и служители, без значение дали са членове на синдиката, евентуално дали са се присъединили към колективния трудов договор.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 141/19.02.2009 г. по въпросите за действието на колективния трудов договор спрямо работници и служители, които не са членове на синдиката – страна по договора, както и с въпроса за задължението на работодателя да извършва подбор при съкращаване на единствена по щат длъжност.

Съставът на Върховния касационен съд дава следните отговори:

Действието на колективния трудов договор според чл. 57 КТ е спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора, както и тези, които на членуват в нея, но са се присъединили с писмено заявление при условията и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.

Подборът при уволнение, на основание съкращаване на щата или при намаляване обема на работа, не е задължителен, когато се премахва единствена щатна бройка за съответната длъжност и работникът или служителят, който я заема, се уволнява. В този случай, работодателят може /без да е длъжен/ да извърши подбор между работниците и служителите, чийто длъжности се съкращават с тези, чийто длъжности не се съкращават. Този подбор е в интерес на службата.

В тази хипотеза, също така не се извършва подбор изобщо с всички работници или служители, чийто длъжности не се съкращават, а само с тези, които заемат близки, сходни длъжности. Нужно е също така, съгласие на работника или служителя, чиято длъжност се съкращава, да се премести на друга работа – да изпълнява трудовите функции на уволнение след подбора работник или служител.

Разрешението на въззивния съд и по двата въпроса противоречи на даденото от настоящия състав тълкуване.

Решението е неправилно.

По делото е установено извършване на реално съкращаване на щата и премахването на длъжността, заемана от Ж. Д. , която е била единствена.

В този случай, работодателят не е имал задължение на извършва подбор по чл. 329, ал. 1 КТ.

Подобно задължение не се следва и от Споразумението със синдикалната организация на КНСБ от 01.04.2006 г.

То няма действие по отношение на Ж. Д. , която въпреки оспорването на работодателя в хода на съдебното производство не е представила доказателства, а и не твърди конкретни факти за членство в синдиката – страна по договора, нито за писмено присединяване към него. Не може да черпи права от уведомление на работодателя до синдикалната организация за уволнението на Д. , като синдикален член. Това, че към него момент работодателят е имал подобно убеждение, не значи, че то отговаря на обективната действителност. Служителят носи тежестта да докаже, че е бил член на синдиката – страна по колективното споразумение, съответно, че се е присъединил към него на лично основание. Този факт, както стана вече ясно е бил и изрично оспорен от работодателя по делото.

Споразумението от 01.04.2006 г., освен това, не може да обвърже работодателя със задължение да извършва подбор и в случай, когато съкращава единствена щатна бройка за съответна длъжност.

Подобен извод не следва при тълкуване волята на страните, подписали договора, а и дори да са постигнали подобно споразумение, клаузата би била нищожна, като по-неблагоприятна за работниците и служителите от установените в закона – законодателят е поставил ограничението с оглед правата и интересните на всички работници и служители. Правото на подбор, както стана ясно е в интерес на работодателя с оглед основната цел – интересът на производството и службата. С нея е дадена възможност на работодателя да остави на работа работници и служители, които да допринесат за по-ефективната дейност на предприятието и постигането на по-добри резултати от нея. Следователно, правото на подбор по чл. 329 КТ би могло да е в интерес на работника или служителя, чиято длъжност се съкращава и е предпочетен пред друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава. Безспорно, обаче, ще е в ущърб на уволнените в резултата на подбора.

В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано като неправилно и делото разрешено по същество от състава на Върховния касационен съд, като исковете по чл. 344, ал. 1 КТ се отхвърлят.

Мотивиран от горното, съдебният състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 506/21.10.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 903/2008 г.

и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Ж. И. Д. против О. – Г. О. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на заповед за уволнение № 844/26.03.2008 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми