Решение № 138 от 09.07.2015 г. по гр. д. № 633 / 2015 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
За правомощията на въззивния съд.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА, ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 633/ 2015 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 250 от 24.04.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 29.10.2014 г. по гр.д.№ 1376/2008г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.38а ЗЖСК. Обжалването е допуснато по въпроса за правомощията на въззивния съд с оглед констатираното противоречие с т.19 и т.6 от ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.

С обжалваното решение ответникът Л. Г. Н. е осъдена да предаде на ищеца С. Р. М. в качеството му на член- кооператор в Ж. „Български художник” владението на реална част от ап.№ 88 в [жилищен адрес] в [населено място], [улица], № 3.

В касационната жалба, подадена от Л. Н., се поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон досежно извода на съда, че касаторката не би могла да стане собственик на владяната от нея реална част от апартамента, вкл. и на основание придобивна давност. Евентуално поддържа и довода, че владяната реална част може да доведе до придобиване по давност на съответната идеална част от имота.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

В частта, с която е прието, че реалната част от апартамента не представлява годен обект на собственост, решението е правилно и следва да се остави в сила. Съображенията, изложени от съда, с които се обосновава невъзможността обособената реална част от апартамента да се придобие по давност, са законосъобразни и се подкрепят от данните по делото. На първо място това е обстоятелството, че по силата на одобрения проект имотът има предназначение за жилище, а не за ателие или кабинет, в каквото е преустроен от касаторката. Липсва одобрен инвестиционен проект за обособяване на два самостоятелни обекта. Липсва и съгласие от съседите- изискуемо когато жилищно помещение се преустройства в офис, кабинет или ателие- чл. 38, ал.3, т.1 ЗУТ. Двете реални части не отговарят и на изискването за самостоятелни жилища с оглед действащите строителни правила и норми за необходимия брой и вид помещения.

Касаторката е поддържала при условията на евентуалност и възражение , че е могла да придобие идеална част от имота по давност, в резултат на владяната от нея реална част от апартамента. По това възражение съдът не се е произнесъл, което е в нарушение на задължителната съдебна практика и е дало основание за допускане на жалбата й до разглеждане. Производството по делото е по реда на отменения ГПК, поради което за него са относими указанията, дадени в ТР № 1/ 4.01.2010 г. относно допустимостта пред въззивния съд да се заявяват нови защитни средства от ответника. Приема се, че това е наложително, тъй като иначе възраженията биха се преклудирали от силата на пресъдено нещо на решението. При действието на пълния въззив, уреден при отменения ГПК, въззивната инстанция като съд по същество трябва да изясни делото напълно от фактическа страна, като се произнесе по всички фактически и правни въпроси, заявени с доводите и възраженията на страните.

В настоящия случай следва да се приеме, че въззивният съд дължи разглеждане и на евентуално въведеното възражение за придобиване по давност на идеална част от апартамента, чрез владение върху реална такава, което е направено от касаторката в писмените бележки от 22.10.2014 г., доколкото те са представени с оглед дадената от съда възможност в съдебното заседание на 13.10.2014 г. В протокола за това заседание не е отбелязано становището на касаторката и нейния адвокат по съществото на спора- т.е. те реално не са участвали в устните състезания, въпреки че са присъствали лично. Съгласно чл.152 ГПК неотразените в протокола процесуални действия се смятат за неизвършени. Не е изразено становище и от насрещната страна -освен записания израз за оставяне на жалбата без уважение, като и тази страна се е възползвала от възможността да представи писмена защита, в която да развие тезата си. Съобразно тези писмени защити е докладвано и от въззивния съд становището на страните по спора- стр.1 и 2 от решението.

По принцип значението на устните състезания е разяснено в ТР № 3/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се приема, че до този момент страните трябва да са приключили със заявяването на нови искания, доказателства и възражения, а писмената защита, на която дава право чл.149, ал.3 ГПК, само обективира това, което страната устно е изложила пред съда. По настоящото дело поради допуснато от съда процесуално нарушение касаторката и нейният адвокат не са изложили устно пред съда становището си по спора / в съставения за заседанието протокол такова не е отразено и същият не е поправен в законния срок/, поради което следва да се приеме, че постановката на тълкувателното решение за конкретния казус е неприложима, а делото следва да се върне за ново разглеждане и произнасяне по евентуално поддържаното възражение за придобиване по давност на идеална част от процесния апартамент.

Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 29.10.2014 г. по гр.д.№ 1376/ 2008г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-а състав и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми