Решение № 138 от 08.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
При преценка за наличие на вреда при условията на ЗОДОВ кои обстоятелства подлежат на доказване?

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми април през две хиляди и тринадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
СТОИЛ СОТИРОВ, МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 637 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и сл.

Образувано е по касационната жалба на Н. И. Ш. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. С., против въззивното решение № 198 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 1182 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е потвърдено решение № 110 от 21 март 2011 г., постановено по гр.д. № 911 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2010 г. за отхвърляне исковете на Ш. против П. за заплащане на 10000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неправомерно повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления, ведно със законната лихва от 6 април 2009 г., и иск против П. за заплащане на 10000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неправомерно внасяне на обвинителен акт срещу него в районния съд с обвинения за тежки умишлени престъпления, ведно със законната лихва от същата дата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 134 от 29 януари 2013 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса при преценка за наличие на вреда при условията на ЗОДОВ кои обстоятелства подлежат на доказване.

В отговор на поставения въпрос касационният съд приема следното:

При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо (засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания. След като искът е доказан в своето основание, той не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на доказателства за неговия размер, а съобразно правилото на чл. 162 ГПК, съдът следва да определи размера по своя преценка или да вземе предвид заключение на вещо лице.

Предвид отговора на правния въпрос, даденото от въззивния съд разрешение за липсата на конкретни доказателства за всяко едно от твърдените от касатора проявления в личния, семейния и обществения му живот, обективиращи наличието на неимуществена вреда, е неправилно.

Относимите обстоятелства са следните:

Предявени са искове срещу прокуратурата за претърпени от ищеца злепоставяне пред близки, роднини, приятели, стрес, притеснение и загуба на самочувствие, силен психоемоционален стрес от участие в следствени действия, изгубване на доверие в националните правозащитни институции, причинени му от неправомерно повдигнати срещу ищеца обвинения за две тежки умишлени престъпления и за неправомерно внасяне на обвинителен акт за тях.

Ищецът е привлечен за обвиняем и е взета мярка за неотклонение с постановление от 29 юни 2000 г. За периода 28 декември 2002 г. – до настоящия момент ищецът е в затвора и изтърпява наказания по различни присъди. Установено е, че с присъда № 57 от 27 май 2003 г. по нохд № 478 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2003 г., влязла в законна сила на 22 ноември 2004 г., ищецът е признат за виновен и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на доживотен затвор. С постановление от 6 април 2009 г. на районната прокуратура в [населено място] било прекратено наказателното производство по отношение на Н. Ш. поради недоказаност, което дава основание да се търси обезщетение за причинени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега т. 3), пр. второ ЗОДОВ.

От разпита на свидетелите се установява, че ищецът се сринал след задържането му по обвинението, поведението му след напускането на ареста се променило коренно, започнал да проявява агресия към най-близките си и те отказали да го приемат, приятелите му загубили доверие в него, тежко преживявал отхвърлянето от семейството, изпаднал в дълбока депресия, чувствал се много унижен и обиден, приятелката му се дистанцирала от него, а в последствие го напуснала. Отношенията в семейството на касатора се променили, воденото наказателно производство се отразило и на отношенията с приятелката му, той предприел да се премести да живее на друго място. Следва да се приеме, че касаторът действително е бил злепоставен пред близки, роднини, приятели, преживял е стрес, притеснение и загуба на самочувствие. Наказателното производство е продължило почти девет години. Предвид установеното засягане на основни човешки права на касатора от воденото срещу него наказателно производство и прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, касационният съд приема, че следва при условията на чл. 52 ЗЗД да присъди обезщетение от 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

От страна на ответника са направени възражения за наличие на хипотезите на чл. 5, ал. 1 и 2 ЗОДОВ, и е посочено, че в периода на процесното разследване, спрямо него са водени и други наказателни производства. К. съд приема, че сторените възражения са неоснователни. На първо място, изобщо не се установява увреждането да е причинено поради изключителна вина на пострадалия, та да се приеме, че обезщетение не се дължи, тъй като не е доказано в процеса, че единственият каузален фактор за настъпилите вреди е поведението на пострадалия, както се сочи в т. 3 на ТР № 3 по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК. С обвързващата си практика по чл. 290 ГПК и сл., изразена в решение № 112 по гр.д. № 372/2010 г., IV г.о., ВКС приема, че в хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Съдът неизчерпателно сочи, че такива действия биха могли да бъдат недобросъвестно направени неистински признания, въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление. Изрично се подчертава, че обремененото съдебно минало на пострадалия от незаконно обвинение не е фактор, имащ отношение към хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като съдебното минало на лицето няма отношение към законността на действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда. В случая, независимо от обстоятелството, че касаторът за част от процесния период е бил в затвора по доживотна присъда, като и че спрямо него в същия период са водени и други наказателни производства, той е претърпял неимуществени вреди, произтекли от засягане на основни човешки права.

Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 198 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 1182 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г. в частта му, с което е потвърдено решение № 110 от 21 март 2011 г., постановено по гр.д. № 911 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2010 г. за отхвърляне исковете на Н. И. Ш. против П. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неправомерно повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления и неправомерно внасяне на обвинителен акт срещу него в районния съд с обвинения за тежки умишлени престъпления, до сумата от 2000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П. да заплати на Н. И. Ш., ЕГН [ЕГН], Затвора в [населено място], сумата от 2000,00 (две хиляди) лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неправомерно повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления и неправомерно внасяне на обвинителен акт срещу него в районния съд с обвинения за тежки умишлени престъпления, ведно със законната лихва от 6 април 2009 г.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 198 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 1182 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г. в останалата му част.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми