Решение № 135 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 4075/2013 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
За правното значение пренебрегването на правилата за безопасност от работника като проява на небрежност.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ:
Марио Първанов, Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4075 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 28.02.2013 г. по гр.д. № 817/2012, с което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд от 19.10.2012 г. по гр.д. № 3173/2011, с което са уважени до размера на 6.000 лева предявените искове за обезщетение на неимуществените вреди от трудова злополука по чл. 200 КТ със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правното значение пренебрегването на правилата за безопасност от работника като проява на небрежност.

Върховният касационен съд намира, че по повдигнатия правен въпрос има установена задължителна съдебна практика в решение № 348//11.10.2011, ВКС, IV ГО по гр.д. № 387/2010, съгласно което вината на пострадалия може да има отношение към съпричиняването на увреждането, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа. При деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Без правно значение е дали пострадалият е допринесъл за увреждането си със свои действия, или със свои бездействия. Съпричиняването е „деяние“ на пострадалия, което е в причинна връзка с увреждането и то влече своите последици независимо от това дали е „виновно“ или „невиновно“. При трудовата злополука обаче обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. В наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване).

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при първия ответник като „международен шофьор на товарен автомобил“ по безсрочен трудов договор. При натоварването на автомобил се скъсва укрепващ колан, ищецът се подхлъзва и пада от втория етаж на автовоза, при което получава счупване на лявата ръка и навяхване дясната глезенна става. Ръката е имобилизирана в продължение на 28 дни, през което време движенията на ищеца са били ограничени, при нараняването на ръката той е изпитал силна болка, която намалява скоро и в хода на лечението изчезва напълно при окончателното му възстановяване след два – два и половина месеца, а при нараняването на крака ищецът е изпитал силни болки, които траят 7 до 10 дни след което изчезват напълно при окончателното му възстановяване след двадесет дни. Първият ответник, като работодател и вторият, като приобретател на предприятието му след трудовата злополука, отговарят изцяло за причината вреда, тъй като груба небрежност е налице само когато работникът е предвиждал вредоносния резултат от поведението си, но е разчитал да го избегне, а доказателства за такова негово субективно отношение не са събрани.

Правилно въззивният съд е приел, че трудовата злополука е станала при натоварването на автомобил, като ищецът се подхлъзва и пада от втория етаж на автовоза, при което чупи лявата си ръка и навяхва дясната си глезнна става. Също правилно съдът е приел, че качването на автовоза при валеж е нарушение на установените правила за безопасност и съставлява съпричиняване от увредения, но в нарушение на закона е приел, че това съпричиняване е при допусната обикновена, а не при груба небрежност. Както беше посочено по-горе, субективното отношение на дееца към увреждането е без значение в гражданското право.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде частично отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

По делото е установено, че трудовата злополука е станала при натоварването на автомобил, като ищецът се подхлъзва и пада от втория етаж на автовоза, при което чупи лявата си ръка и навяхва дясната си глезнна става. Качването на втория етаж на автовоза при валеж на сняг и силен вятър е нарушение на основно правило за безопасност и поради това проява на груба небрежност, която в конкретния случай съставлява 50% съпричиняване. Без правно значение е дали преди инцидента работникът е осъзнавал възможността от увреждане и въпреки това е пренебрегнал това правило за безопасност. След като е бил запознат с основните правила за безопасност, той е бил длъжен да предвиди последиците от неспазването на това правило, което би спазил и най-небрежният работник, движещ се по хлъзгава повърхност на голяма височина при снеговалеж и силен вятър.

Видно от изложеното ответниците отговарят за половината от неимуществените вреди причинени на ищеца, поради което те не следва да бъдат осъдени да заплатят суми над 3.000 лева със законната лихва от деня на увреждането.

С оглед изхода на делото разноски по компенсация не се дължат.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Кюстендилския окръжен съд от 28.02.2013 г. по гр.д. № 817/2012, в частта, в която са уважени предявените от Р. И. А. от П. срещу [фирма], К. и [фирма], С., искове по чл. 200 КТ в размера над 3.000 лева със законната лихва от 17.02.2010 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и в частта, в която [фирма], К. и [фирма], С. са осъдени да заплатят на Р. И. А. от П. разноски по делото в размер на 300,00 лева, а в полза на съда – държавна такса над 120,00 лева и разноски за вещо лице над 7,00 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. А. от П. срещу [фирма], К. и [фирма], С., искове по чл. 200 КТ в размера над 3.000 лева със законната лихва от 17.02.2010 г. на основание чл. 86 ЗЗД.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми