Решение № 134 от 15.04.2015 г. по гр. д. № 3288 / 2013 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Изцяло ли се обявява относителната недействителност на сделка, с която е прехвърлен имот – съпружеска общност, ако искът по чл. 135 ЗЗД се основава на твърдения за личен дълг само на единия от съпрузите?

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ:
Марио Първанов, Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3288/ 2013 г. за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 62/ 19.01.2015 г. по настоящето дело по жалба на Е. М. Д. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 14 от 18.01.2013 г. по гр.д.№ 572/ 2012 г. в частта, в която по предявения от И. Г. В. против Е. М. Д., С. Б. О. и М. И. О. иск, квалифициран по чл.135 ЗЗД, е обявена недействителността по отношение на И. В. на договор за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 139, т.VІІ, рег.№ 10195, н.д.№ 840/ 2006 г. на нотариус рег.№ 316, с който Е. М. Д. и Д. М. Д. продават на С. Б. О. и М. И. О. придобит по време на брака им недвижим имот: апартамент № 64 находящ се в [населено място], [улица], вх.В, ет.7, със застроена площ 61,27 кв.м., с прилежащото му избено помещение № 64 и с 0,7873 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място в кв.527 по плана на 13-ти подрайон на [населено място], за сумата 28 612,70 лв; както и в частта, с която се разпределят дължимите държавни такси и разноски по делото по този иск.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос изцяло ли се обявява относителната недействителност на сделка, с която е прехвърлен имот – съпружеска общност, ако искът по чл.135 ЗЗД се основава на твърдения за личен дълг само на единия от съпрузите. Въпросът е разрешен с Тълкувателно решение № 5/ 29.12.2014 г. по тълкувателно дело № 5/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, т.1: за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за идеална част от имота.

Поради това касационната жалба на Е. Д. е основателна. От фактическа страна въззивният съд е приел, че ищецът И. В. има спрямо Е. Д. вземания за парични притезания (89 845,96 лв главница, заедно с лихви и разноски), за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело, но Е. Д. не разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на претенциите на кредитора. На 21.12.2006 г. тя и съпругът й са продали процесния недвижим имот на ответниците С. и М. О. (родители на Е. Д.). Тази сделка уврежда ищеца, намерението за увреждане се предполага от закона (чл.135 ал.2 ЗЗД) и презумпцията не е оборена. От правна страна въззивният съд посочил, че при установените факти правото да се иска обявяване на относителна недействителност на договора по отношение на ищеца е възникнало, като тази недействителност касае отчуждаването на целия имот. Обратното е прието в посоченото Тълкувателно решение № 5/ 29.12.2014 г. (за личен дълг на единия съпруг недействителността не се обявява за целия, а само за идеална част от имота), поради което обжалваният акт се явява постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.1 пр.1 ГПК. Не е необходимо извършване на други съдопроизводствени действия и спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция (чл.293 ал.3 ГПК).

До размер ½ идеална част от имота искът е неоснователен, тъй като според въведените от ищеца твърдения, увреждащата го сделка е прехвърляне на недвижим имот, който е бил съпружеска имуществена общност на Е. Д. и съпругът й О. Д., отчужден е съвместно от двамата, а ищецът е кредитор само на Е. Д., за неин личен дълг. В този случай не може да се обяви за относително недействителна цялата сделка, а само тази й част, съответстваща на правата на съпруга – длъжник. Поради това до размер ½ идеална част от имота искът следва да бъде отхвърлен само въз основа на ищцовите твърдения, без оглед доказаното по делото.

За тази ½ идеална част от имота, която съответства на правата на Е. Д. преди отчуждаването му, са налице предпоставките за уважаване на иска. С изключение на наличието на знание за увреждане при сключване на сделката, установената от въззивния съд фактическа обстановка не е спорна между страните. Ищецът И. В. е пострадал при трудова злополука, станала на 21.03.2003 г., докато е изпълнявал задълженията си по трудово правоотношение между него и Е. Д., като работодател. С влязло в сила съдебно решение на основание чл.200 КТ тази ответница е осъдена да заплати на пострадалия работник обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо от 89 845,96 лв главница, заедно с дължимите лихви и разноски. Образувано е изпълнително дело, по което е установено, че Е. Д. не разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на претенцията на кредитора. На 21.12.2006 г. тя и съпругът й Д. Д. са продали процесния имот на ответниците С. и М. О.. Същият имот Доневи притежавали въз основа на договор за прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и гледане от С. и М. О. на Е. Д. (тяхна дъщеря), но през 2006 г. бил предявен от прехвърлителите иск за развалянето му. Производството по този иск е прекратено поради оттеглянето му със съгласие на ответницата по него Д., непосредствено след изповядването на сделката от 21.12.2006 г. Според С. и М. О. и Е. Д., продажбата от 21.12.2006 г. е безпарична, с нея само се оформя спогодбата между тях за връщане на имота на прехвърлителите, постигната по висящото дело и обусловила оттеглянето на иска по него. Според ищеца тези обстоятелства не могат да се приемат за установени при събраните по делото доказателства, тъй като се касае за симулация и не е представено обратно писмо. При така формираните становища на срещупоставените страни, за спорно по делото от фактическа страна следва да се приеме единствено дали е опровергана презумпцията за знание на възходящите на ответницата Д. за увреждане на ищеца със сключването на процесния договор (чл.290 ал.2 ГПК). От правна страна спорът се концентрира по въпроса недействителна ли е (поради привидността) й сделката, с която Е. Д. „връща” на родителите си имота поради неизпълнение на договора за прехвърлянето му срещу гледане и издръжка и може ли нищожната сделка да бъде обявена за относително недействителна спрямо И. В..

Съдът приема, че по отношение на кредитор – ищец по чл.135 ЗЗД, ответниците (длъжникът и договарялите с него лица), не могат да правят възражение за симулативност на увреждащото действие. Това следва от разпоредбите на чл.17 ал.2 и 3 ЗЗД, които бранят правата на добросъвестните приобретатели на недвижим имот, прехвърлен привидно, ако придобиването е осъществено преди вписване на иска за разкриване на симулацията, както и правата на кредиторите на приобретателя на такъв имот, ако са вписали възбрана преди този момент. Макар да обявява привидната сделка за нищожна (и като такава без транслативен ефект), законодателят дава предпочитание на третите лица и кредиторите, пред тези на страните по привидната сделка. Ако първите са добросъвестни, те запазват придобитите от или срещу приобретателя по нищожната сделка права, макар самият приобретател да не е имал такива. Това разрешение следва да намери приложение и спрямо кредиторът – ищец по чл.135 ЗЗД, доколкото същият е добросъвестен към момента на вписване на исковата молба за обявяване на относителна недействителност. Срещу него ответниците могат да правят възражение за привидност на оспореното увреждащо действие, само ако преди това са вписали искова молба за разкриване на тази привидност. Ищецът по иска по чл.135 ЗЗД е в положение, аналогично на кредиторите на приобретателя по чл.17 ал.3 ЗЗД и неговите права не могат да отпаднат, дори сделката между неговия длъжник и приобретателя да е привидна. Поради това възраженията на ответниците в настоящето производство за относителна симулация на процесната продажба (като привидна, прикриваща спогодба), са без значение за изхода от спора. Дори такава симулация да е налице, тя не може да бъде противопоставена на ищеца – кредитор по чл.135 ЗЗД.

Спорният фактически въпрос дали ответниците М. и С. О. са знаели за увреждането към момента на сключване на сделката, съдът разрешава на база разпределение на правилата за доказателствената тежест. Тъй като сделката е между възходящи и низходящ, знанието се предполага, съгласно чл.135 ал.2 ЗЗД. Презумпцията е оборима и може да се доказва, че презумираният факт не се е осъществил, но доказателствената тежест е за ответниците. В подкрепа на твърденията си те са ангажирали гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите Г. Т. и С. А., но съдът намира същите за недостатъчни за провеждане на успешно обратно доказване. Показанията на свидетелката Т. нямат отношение към въпроса дали към 2006 г. (когато е сключена процесната продажба), С. и М. О. са знаели за трудовата злополука от 2003 г. (откогато ищецът В. има качеството кредитор спрямо дъщеря им). Тази свидетелка съобщава обстоятелства, свързани с образуваното съдебно производство по предявения от С. и М. О. против Е. Д. иск за разваляне на договор за издръжка и гледане с обект процесния недвижим имот. Тези обстоятелства имат значение за твърденията на ответниците за сключване на последвалата на 21.12.2006 г. продажба на имота при условията на относителна симулация, но не и по въпроса знаели ли са О. за съществуващите вземания на В.. По него от значение са само показанията на свидетелката А., но те не са достатъчни за установяване на отрицателния факт по несъмнен начин. Тази свидетелка съобщава, че е присъствала към момента, в който С. О. получила за първи път призовка по настоящето дело, че същата била много изненадана и афектирана и не била наясно за какво става дума. Нищо конкретно в показанията на тази свидетелка няма обаче по отношение на наличието на знание у М. О.. За незнанието у С. О. свидетелката изрично е направила уговорката, че става въпрос единствено за нейна преценка, основана на учудването и неразбирането, демонстрирано от О. при получаването на призовката. Това поведение обаче може да се обясни не само с незнанието на факта на увреждането, а и със стресовата ситуация, в която обичайно би изпаднал възрастен човек, когато за първи път му връчват съдебни книжа чрез длъжностно лице. Ето защо съдът приема, че презумираният с разпоредбата на чл.135 ал.2 ЗЗД факт не е опроверган от свидетелските показания, съответно, че приобретателите по процесната сделка към момента на извършването й са знаели, че тя уврежда И. В. като кредитор на Е. Д..

Поради това предявения иск за обявяване на относителната недействителност на тази сделка до размер ½ идеална част от имота, съответно на правата на Е. Д. до момента на отчуждаването, е основателен и следва да бъде уважен.

Разноските по делото следва да бъдат разпределени като се отчитат разходите на участвалите в касационното производство страни и обстоятелството, че по делото са били предявени и други искове, по които въззивното решение не е допуснато до касационен контрол. Както ищецът, така и ответниците О., не са доказали направени разходи по производството. От общо направените от ответницата Д. 1 835 лв разходи в трите инстанции, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца 1 084 лв, съобразно отхвърлената част от всички предявени искове.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски апелативен съд № 14 от 18.01.2013 г. по гр.д.№ 572/ 2012 г. в частта, в която по предявения иск от И. Г. В. против Е. М. Д., С. Б. О. и М. И. О. е обявена недействителност по отношение на И. В. на договор за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 139, т.VІІ, рег.№ 10195, н.д.№ 840/ 2006 г. на нотариус рег.№ 316, както и в частта за дължимите от тези страни такси и разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за относително недействителен, ДО РАЗМЕР ½ идеална част, по отношение на И. Г. В., договор за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 139, т.VІІ, рег.№ 10195, н.д.№ 840/ 2006 г. на нотариус рег.№ 316, с който Е. М. Д. и Д. М. Д. продават на С. Б. О. и М. И. О. следния недвижим имот: апартамент № 64 находящ се в [населено място], [улица], вх.В, ет.7, със застроена площ 61,27 кв.м., с прилежащото му избено помещение № 64 и с 0,7873 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място в кв.527 по плана на 13-ти подрайон на [населено място], за сумата 28 612,70 лв, по предявения иск от И. Г. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] против Е. М. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] С. Б. О., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] и М. И. О., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] като ОТХВЪРЛЯ иска за другата ½ идеална част от същия имот.

ОСЪЖДА И. Г. В. да заплати на Е. М. Д. 1 084 лв (хиляда осемдесет и четири лева) разноски по делото.

ОСЪЖДА Е. М. Д. да заплати държавна такса за производството в трите инстанции съобразно уважената част от иска в размер 730,48 лв (седемстотин и тридесет лева, четиридесет и осем стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми