Решение № 134 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 51/2013 г.

    Анотация

    Въпрос
    Относно оказателственото значение на акта за държавна собственост относно посочения в него ползувател при преценка правата на лицето,на което имотът е бил предоставен впоследствие при наличие на позоваване на приет след съставянето на акта нормативен акт относно принадлежността на правото на собственост и основанието за ползване на имота.


    Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година,в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Красимир Влахов

    ЧЛЕНОВЕ:
    Светлана Калинова, Зоя Атанасова

    при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 51 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 290-293 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ДП"Н. к. Ж. и."-гр.С. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено на 29.10.2012г. по в.гр.д.№393/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от НК "Ж. и." против [фирма]-гр.П. искове за осъждане на [фирма] да предаде на НК "Ж.и." владението върху едноетажна стоманобетонна сграда,представляваща склад за монтажни гуми с площ от 370.88кв.м. /съгласно н.а. вписан под №35,т.41,д.100031/2008г. на А. по вписванията-П.,а съгласно скици 2123/10.06.2008г. и 21938/08.08.2011г., издадени от С.-П. с площ от 372кв.м./, с идентификационен номер *,изградена в ПИ №* по кадастралната карта на [населено място],с адрес на ПИ:П., [улица], с площ 4304кв.м., при съседи:ПИ №*.*, * и * на основание,че по силата на Закона за железопътния транспорт обектите на железопътната инфраструктура на публична държавна собственост,предоставена на НК"Ж. и.", както и предявеният при условията на евентуалност иск да бъде осъдено [фирма] да преустанови действията,с които препятства НК"Ж. и."-С.да упражнява правата си на лице, на което е предоставено ползването по силата на Закона за железопътния транспорт на същия имот като премахне едноетажната стоманобетонна сграда,представляваща склад за монтажни гуми.

    С определение №73/13.02.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за доказателственото значение на акта за държавна собственост относно посочения в него ползувател при преценка правата на лицето,на което имотът е бил предоставен впоследствие при наличие на позоваване на приет след съставянето на акта нормативен акт относно принадлежността на правото на собственост и основанието за ползване на имота.

    Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила-неправилно е прието,че представеният и неоспорен по реда на ГПК Акт за държавна собственост №2672/15.09.1999г. не е достатъчно доказателство за правото на държавна собственост, доколкото в акта не са изложени конкретните обстоятелства за реда и начина,по който на НК"Б." е било предоставено правото на управление и ползване на имота и липса на доказателства за спазване на законоустановената процедура за предоставяне на управлението. Поддържа, че този извод на въззивния съд противоречи на разпоредбите на чл. 158, ал. 1 ППЗДС/отм./ и чл. 114, ал. 1 ППЗДС/отм./,които придават доказателствена сила на съставения по предвидения в закона ред акт за държавна собственост. Излага съображения,че неправилно е прието,че ответникът се легитимира като собственик на процесния склад въз основа на съставен по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт,след като правото на собственост върху имот-държавна собственост, не може да бъде придобито по давност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск бъде уважен като бъдат присъдени и направените по делото разноски,както и юрисконсултско възнаграждение.

    В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма]-гр.П. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

    Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

    За да достигне до извода,че предявеният ревандикационен иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че представеният по делото А. №2672/15.09.1999г.,с който на НК"Б." е предоставено право на управление и ползване на имот с бивш собственик държавата, представляващ терен с площ 37100кв.м.,сгради и съоръжения в района на Ц. ж.п. г.-П. няма правопораждащо действие съгласно чл. 5, ал. 3 ЗДС и не създава вещни права. Освен това е прието,че в самия акт липсва изложение на обстоятелствата кой орган,с какъв акт и кога е предоставил на НК"Б." описания имот-посочени са само законовите текстове на чл. 14 ЗОС и чл. 8 ЗБДЖ,но не и конкретните обстоятелства за реда и начина, по който на НК"Б." е било предоставено управлението и ползването на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    Красимир Влахов е роден на 24 септември 1972 г. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски” през 1994 г. Бил е младши съдия в Софийския градски съд, от 1997 г. е съдия в Софийския районен съд. През 2001 г. става заместник-председател и ръководител на гражданската колегия на СРС. От 2004 г. до 2008 г. е съдия в Софийския градски съд, а след това е командирован във Върховния касационен съд. На 22 декември 2008 г. става председател на Софийския районен съд. На 5 април 2012 година е избран от ВСС за зам.-председател на ВКС. Бил е преподавател по гражданско право в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски”, лектор в Центъра за обучение на адвокати. Съавтор е на книгата „Вещно право-практически проблеми”, автор е на „Актуални проблеми на новия Граждански процесуален кодекс”, както и на множество статии в специализирани правни списания. Владее английски и руски език.