Решение № 133 от 23.04.2015 г. по гр. д. № 5394 / 2014 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
За съдържанието на нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно считат ли се за последователни работните дни, когато са разделени от почивни или празнични дни, както и по въпроса за критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ:
Марио Първанов, Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5394 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 264/02.06.2014 на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 339/2014, с което е отменено изцяло решение № 312/26.02.2014 на Плевенския районен съд по гр.д. № 6238/2013 и са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за съдържанието на нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно считат ли се за последователни работните дни, когато са разделени от почивни или празнични дни, както и по въпроса за критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ.

По първия поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е неявяването на работника или служителя на работа в течение на два последователни работни дни. За осъществяването на фактическия състав на това дисциплинарно нарушение е без значение дали последователните работни дни са и последователни календарни дни, или работните дни са разделени от почивни дни или официални празници. Законодателят определя това нарушение като тежко, тъй като разстройва в голяма степен създадената организация на труда. Разстройството на създадената организация на труда и от там тежестта на нарушението не се влияе от това дали работните дни са разделени, или не са разделени от почивни или празнични дни. Според отражението му върху работния процес, нарушението в двата случая е равно тежко и второто не може да бъде сведено до две отделни по-леки нарушения на трудовата дисциплина.

По втория поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени нарушенията, които законодателят счита тежки. Това не изключва възможността други нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства то трябва да бъде наказано с уволнение. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „старши учител по практическо обучение” по безсрочен трудов договор. Ищцата не се е явила на работа на 25.01.2013 г. и на 28.01.2013 г., поради което със заповед № РД-15-993/31.05.2013 й е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Това нарушение на трудовата дисциплина не осъществява фактическия състав по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като граматическото тълкуване на цитираната разпоредба води до извода, че двата последователни дни, следва да са непрекъснати, да са два работни дни в рамките на една работна седмица и не могат да бъдат разделени от почивни дни или национални празници. Конкретните отсъствия следва да се възприемат като отделни нарушения по чл. 187, т. 1 КТ, която разпоредба урежда видовете нарушения на трудовата дисциплина и сред тях е неявяването на работа. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е специална, то няма основание за разширително тълкуване. Наред с това съдът е приел, че налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, не е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно да се съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Неявяването на 25.01.2013 г. за два часа производствена практика, които са били проведени предходната седмица, не е довело до неизпълнение на основното задължение на учителя да преподава на учениците предвидения по учебен план материал, а неявяването на 28.01.2013 г. е било във връзка със заповед № РД-09-05/18.01.2013 на министъра на образованието, младежта и науката, с която този ден е бил обявен за неучебен поради провеждане на национален референдум, а ищцата не е подала предварително заявление за ползване на платен отпуск, поради обстоятелството, че до 24.01.2014 г. е била в болничен, което също не е причинило вредни последици за работодателя, свързани с осигуряване на заместващ учител или промяна в учебната програма.

Правилно въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено с оспорваната заповед поради неявяването на ищцата на работа на 25.01.2013 г. и на 28.01.2013 г. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че това не са последователни работни дни и съответно двукратното неявяване на работа според начина, по който това се е отразило на учебния процес и поведението на ищцата не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

По делото е установено, че ищцата е работила при ответника като „старши учител по практическо обучение” по безсрочен трудов договор и не се е явила на работа на 25.01.2013 г. и на 28.01.2013 г. – два последователни работни дни.

По делото не са доказани твърденията на ищцата, че предходната седмица е взела часовете по производствена практика за 25.01.2013 г., както и че достъпът до училището е бил ограничен на 28.01.2013 г. поради обявяването му за неучебен ден във връзка с проведен национален референдум. Поради заболявания на ищцата е противопоказано даването на дежурства, но тя е работила на пълно работно време и по длъжностна характеристика задълженията й не се изчерпват с основната преподавателска дейност. Съгласно чл. 128, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета учителят е длъжен да изпълнява нормата за задължителна преподавателска работа и другите задължения, включени в длъжностната му характеристика; да уведомява своевременно директора, когато се налага да отсъства от учебни часове, за осигуряване на заместник с оглед недопускане на свободни часове; ; да участва в работата на педагогическия съвет и да изпълнява неговите решения. В случая ищцата не е изпълнила задълженията си по т. 1 и т. 3 от цитираната разпоредба да изпълни точно нормата за задължителна преподавателска работа и да уведоми своевременно директора, когато се налага да отсъства от учебни часове, за осигуряване на заместник с оглед недопускане на свободни часове.

Без правно значение е обстоятелството, че след извършването на нарушението ищцата е подала молба за разрешаване на ползването на един ден от редовния платен годишен отпуск.

Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата поради извършеното тежко нарушение, което съответства на наложеното дисциплинарно наказание според критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.

На ответника П. г. по е. и х. т. „П. А. З.“ П. следва да бъдат присъдени разноски за всички инстанции в размер на 1.185, 00 лева, с което съдът се произнася и по присъединеното ч.гр.д. № 5393/2014.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 264/02.06.2014 на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 339/2014.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. Й. – Н. от П. срещу П. г. по е. и х. т. „П. А. З.“ П., искове за признаване на уволнението й със заповед № РД-15-993/31.05.2013 за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

ОСЪЖДА Д. К. Й. – Н. от П. да заплати на П. г. по е. и х. т. „П. А. З.“ П. сумата 1.185, 00 лева разноски по делото.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми