Решение № 131 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 2393/2015 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос

Недопустимо ли с съдебното решение, постановено по нередовна искова молба, а именно искова молба, в която не е посочено на какво основание наследодателят е придобил собствеността върху имота?


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Влахов

ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Маринова, Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2393 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение №84 от 12.01.2015г. по гр.д. № 951/2014г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 151 от 16.12.2013г. по гр.д. № 301/2013г. на Първомайски районен съд за отхвърляне иска за делба на следния недвижим имот: УПИ ІІІ-694 в кв.60 по плана на [населено място], заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки.

В касационната жалба на ищцата Б. Х. А., подадена чрез пълномощника адв. Р., се поддържа неправилност на решението. Според жалбоподателката представеното удостоверение от служба „Кадастър и регулация” е достатъчно за установяване правото на собственост на наследодателя, като наред с него следва да се вземе предвид и изрично отразеното в скицата, че имотът по разписен лист се води на наследодателя. Не е без значение и факта, че никой от наследниците не е оспорил съсобствеността върху имота.

Ответникът по жалбата Н. П. Д. в писмения си отговор взема становище, че обжалваното решение е правилно, тъй като касаторът /ищец в процеса/ не е представил доказателства за установяване правото на собственост на наследодателя върху делбения имот.

Останалите ответници не са взели становище.

С определение № 207 от 25.05.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението за проверка на неговата допустимост като постановено по нередовна искова молба, а именно искова молба, в която не е посочено на какво основание наследодателят е придобил собствеността върху имота.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Предмет на делбата са земеделски земи и урегулиран поземлен имот с жилищна сграда в землището на [населено място], които са останали в наследство от Й. И. Н., починал 2001г. Делбата на земеделските имоти е допусната и в тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Предмет на касационната жалба е отхвърлянето на иска за делба на урегулирания поземлен имот. В исковата молба ищцата Б. А. е посочила единствено, че страните са наследници на Й. Н. и той е притежавал имота, без да изясни какво основание го е придобил. За установяване правото на собственост върху УПИ ІІІ-694 е представена скица, в която е отразено, че имотът е записан на наследници на Й. Н.. В скицата липсват данни за площта на имота. Ответниците по иска И. Х. и Д. Х. са признали иска. Ответникът по иска Н. Д. в писмения си отговор е навел възражение за нередовност на исковата молба, тъй като не са представени документи за собственост, не е посочено правно основание за възникване на съсобствеността и на правото на собственост на наследодателя. Останалите ответници не за представили писмен отговор и не са взели становище по разглеждане на делото. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба поради липса на надлежни писмени доказателства за установяване правото на собственост на наследодателя.

В. съд с определение от 30.06.2014г. е допълнил доклада по чл. 146 ГПК като е указал на страните, че не сочат доказателства, че имотите по исковата молба са принадлежали на наследодателя и е дал възможност за представяне на такива, като например решение на Поземлена комисия, нотариален акт, удостоверение от общината на чие име се водят УПИ и сградата, и др. В изпълнение на указанията е представена служебна бележка от Кметството на [населено място], според която имотът се владее по разписен лист повече от десет години. С решението си въззивният съд е допуснал делбата на земеделските имоти и е отхвърлил иска относно урегулирания имот и сградата като е приел, че въпреки дадените указания не са ангажирани доказателства за собствеността на този имот. Изтъкнал е, че представената служебна бележка от кметството, според която имотът се владее повече от десет години е недостатъчна, тъй като не е удостоверено кой владее имота и на чие име е записан имота в разписния лист.

Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на решението, каквато възможност е налице според указанията в Тълкувателно решение от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1.

За допускане на съдебна делба за недвижим имот е необходимо да се установи, че имотът е съсобствен на страните. С оглед на това е нужно при предявяване на иска да е ясно на какво основание е възникнала съсобствеността, а когато произтича от наследяване трябва да се посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост. В този смисъл са изискванията на чл. 341, ал. 1, т. 1 ГПК за представяне на удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници и на чл. 341, ал. 1, т. 2 ГПК за представяне на удостоверение или други писмени доказателства относно собствеността на наследствените имоти. Ако в исковата молба липсва изложение на тези обстоятелства и те не са видни от приложените доказателства по чл. 341, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да даде на страните /доколкото в делбения процес съделителите имат двояко качество на ищци и на ответници/ точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба. Изясняването на тези обстоятелства може да се извърши и чрез поставяне на въпроси на страните за уточняване на твърдяните от тях факти и обстоятелства. Съответно, при липса на такива указания от страна на съда и непредприемане на конкретни действия за изясняване на поддържаните твърдения относно съществуването на съсобствеността, то постановеното решение е такова по нередовна искова молба. В същия смисъл е Решение № 210 от 3.10.2014г. по гр.д. № 1900/2014г. на І г.о. на ВКС.

В случая предявената от Б. Х. А. искова молба не съдържа уточнение откъде произтича собствеността на наследодателя Й. Н. върху процесния УПИ. Липсва и приложен документ за удостоверяване на правото на собственост. При това положение, а и при изрично наведеното от съделителя Н. Д. възражение за нередовност на исковата молба, предприетите от въззивния съд действия по допълване на доклада с указания за представяне на доказателства са такива в правилна насока, но не са достатъчни. Необходимо е на първо място да се уточни от какво правно основание произтича собствеността на наследодателя и едва след това е възможно да се дадат адекватни указания за доказването на това право. Няма съмнение, че ако собствеността е придобита по давност и наследодателят не разполага с документ за това, собствеността може да бъде доказана в делбения процес и със събиране на свидетелски показания.

Съгласно указанията в т.4 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС когато въззивният съд за пръв път констатира нередовности на исковата молба, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва. В т.5 на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че постановките на горепосоченото тълкувателно решение продължават да са актуални и при действащия ГПК с изключение на хипотезата на нередовност, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Посоченото изключение не е налице в настоящия случай. Затова въззивният съд е този, който като инстанция по същество, дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

Като не е изпълнил задълженията си за изясняване на твърденията на страните и по този начин за отстраняване недостатъците на исковата молба, Пловдивски окръжен съд е постановил решение по нередовна искова молба; затова то се явява недопустимо и подлежи на обезсилване. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, което да започне с даване указания за уточняване кога и на какво основание наследодателят е станал собственик на имота.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №84 от 12.01.2015г. по гр.д. № 951/2014г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 151 от 16.12.2013г. по гр.д. № 301/2013г. на Първомайски районен съд за отхвърляне иска за делба на следния недвижим имот: УПИ ІІІ-694 в кв.60 по плана на [населено място], заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки.

ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми