Решение № 131 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г.

Анотация

Въпрос
Запазвали действието си ТР 1/2000 ОСГК на ВКС след влизане в сила на новия ГПК от гл.т. правомощия на въззивната инстанция и може ли въззивната инстанция, при ограничителната норма на чл. 269 ГПК, сама да извършва проверка по ненаведени с въззивната жалба основания следва да получат отговор от ВКС в контекста на постановеното решение , с цел на уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото в насока на съпоставка на правомощията на втората инстанция като въззивна инстанция по двата процесуални закона?


Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на втори май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1120 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК.

С. В. П. и Н. П. М., и двамата от [населено място] обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 219 от 03. 05.2010 година по гр.възз.д. Nо 261/2010 година на Окръжен съд- Добрич. Поддържат основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 ГПК и чл. 281, ал. 3 ГПК, с конкретни доводи, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като е излязъл извън правомощията си на въззивна инстанция, липсват изложени самостоятелни мотиви, въззивният съд е следвало да поправи порочните процесуални действия свързани с изменението на заявеното основание , да върне делото и се разгледа по заявения иск , че правото на собственост е придобито на основание придобивна давност, да укаже как да се уточни исковата молба.

Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК след като е възприета тезата на касаторите , че процесуално правните въпроси: запазвали действието си ТР 1/2000 ОСГК на ВКС след влизане в сила на новия ГПК от гл.т. правомощия на въззивната инстанция и може ли въззивната инстанция, при ограничителната норма на чл. 269 ГПК, сама да извършва проверка по ненаведени с въззивната жалба основания следва да получат отговор от ВКС в контекста на постановеното решение , с цел на уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото в насока на съпоставка на правомощията на втората инстанция като въззивна инстанция по двата процесуални закона.

В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация- [община].

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК и сл. , по жалба на ответника по иска-въззивник [община] е обезсилил Решение Nо 6/14.01.2010 година по гр.д. Nо 8/2009 година на Районен съд [населено място] и е прекратил производството по заявения от С. П. и Н. М. положителен установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато по отношение на [община], че те са собственици на ПИ с идентификатор * / стар */ с площ от 447 кв.м., заедно с построената монолитна сграда от 27 кв.м. в м."П.", землището на [населено място] .

Съдебното исково производство е инициирано от С. В. П. и Н. П. М. срещу [община] с искане да бъде установено със силата на присъдено нещо правото им на собственост върху ПИ с площ от 447 кв.м., ведно с построената в него монолитна сграда на 27 кв.м., находящ се в м."П." , землището на [населено място] с идентификатор * / стар */ и твърдения , че са правото им на собственост е по наследство, тъй като в полза на техния наследодател П. М. П. е било предоставено право на ползване върху земеделска земя и след изпълнение на процедура по §4 а на ПЗР на ЗСПЗЗ това право е трансформирано в право на собственост.

Поддържана е теза , че правният интерес да е заяви иска срещу [община] е обусловен от необходимостта да се установи точната идентификация на имота, реално владян от наследодателя на ищците.

С молба вх. Nо 1596/ 02.04.2009 година в отговор на възраженията на ответника [община] за недопустимост на заявения иск, С. П. и Н. М. са заявили ново основание за придобиване правото на собственост- а именно придобивна давност -чл. 79, ал. 2 ЗС, като добросъвестни владелци ,считано от 1994 година.

Районният съд е уважил заявения положителен установителен иск за собственост на С. П. и Н. М., приемайки , че закупеният от П. П. , като ползувател , по договор от 07.09.1994 година имот на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове