Решение № 130 от 09.04.2014 г. по гр. д. № 5721/2013 г.

0 Shares

Анотация

Отговор

Искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. След въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен вкл. и до приключване на устните състезания по делото.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА, ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 5721 по описа за 2013 година

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 72 от 17.01.2014 год. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 209 от 17.05.2013 год.на Старозагорски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1117/2013 год.,с което е потвърдено решение № 61 от 01.02.2013 год.по гр.д.№ 3062/2012 год. на Казанлъшки районен съд,с което е прекратен брака между Н. Ш. П. и М. А. П. поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпруга; предоставено е ползването на семейното жилище на жената и е постановено същата да продължи да носи брачното си фамилно име.

Касационното обжалване е допуснато,за да се провери по реда на касационния контрол,налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт,предвид констатираните в производството по чл. 288 ГПК данни за нередовност на исковата молба.

В обжалваното въззивно решение е прието,че с исковата молба ищецът е заявил искане за ползване на семейното жилище; че такава претенция ответникът е въвел едва с въззивната жалба, поради което несвоевременно заявеното искане не следва да бъде разглеждано.

Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,за да се произнесе взе предвид следното:

Искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск.

След въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен вкл. и до приключване на устните състезания по делото. В настоящия случай искане за произнасяне по въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище е въведено своевременно от ищеца с исковата молба. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът не е изяснил предмета на делото – не е индивидуализирал семейното жилище – неговия обем, правото на собственост – съпружеска имуществена общност или жилище, което не е общо, собственост е на единия съпруг, на негови близки или на трето лице. Тази неяснота относно семейното жилище има за последица нередовност на сезирането.

Първоинстанционния съд не е провел производство по чл. 129, ал. 2 ГПК, а е продължил процедурата по движение на производството,като при редовна искова молба.По същият начин е процедирал и въззивният съд. Исковата молба е останала нередовна относно семейното жилище. За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът установява кой е негов собственик /или притежава вещното право на ползване/ и от кои помещения се състои то. Семейно жилище са тези помещения, които се ползват от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. Не са част от семейното жилище помещенията, които се ползват самостоятелно от пълнолетни низходящи на съпрузите. Мерките относно ползването на семейното жилище трябва да съответстват на жилищната нужда на всеки от съпрузите, поради което съдът преценява възможността за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище /без общо ползване на помещения/. Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите – търпими или нетърпими. Като не е съобразил изложеното по-горе въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба,поради което решението е процесуално недопустимо.

На основание чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили,а делото да се върне на въззивния съд, който да проведе производство по чл. 129, ал. 2 ГПК,като съобрази изложените по-горе мотиви относно недостатъците на исковата молба ,с оглед изпълнението на задължението си да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора.

При този изхода на спора разноските направени за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени при окончателното решаване на спора.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на IV г.о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 209 от 17.05.2013 год.на Старозагорски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№ 1117/2013 год.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми