Решение № 130 от 09.05.2012 г. по гр. д. № 1481/2010 г.

    Анотация

    Въпрос
    Относно неприложимо посоченото ТР към възприетата фактическа обстановка – поради съсобственост върху мястото, представляващо УПИ, но и върху несамостоятелната част от сградата, предмет на разпореждането.


    Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и дванадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Светлана Калинова

    ЧЛЕНОВЕ:
    Зоя Атанасова, Мария Яначкова

    при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Яначкова гражданско дело № 1481 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 290 ГПК. То е образувано по касационна жалба на *, и по касационна жалба на [фирма].

    С определение от 9 юни 2011г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 446/21.05.2010 г., постановено по гр. дело № 1039/2009 г. от Софийския апелативен съд, по касационната жалба на *, с вх. № 6315/01.07.2010 г. и по касационната жалба на [фирма], с вх. № 6320/01.07.2010г. Касацията е допусната заради противоречие с ТР № 45/1960г. на ОСГК на ВС, като е прието наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е счел за неприложимо посоченото ТР към възприетата фактическа обстановка - поради съсобственост върху мястото, представляващо УПИ, но и върху несамостоятелната част от сградата, предмет на разпореждането. Със същото определение на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на С. с н.ц. „*", с вх. № 168/25.06.2010 г.

    В касационната жалба на *, се поддържа недопустимост на обжалваното решение, евентуално неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Този касатор твърди, че срокът за предявяване на иска е изтекъл към момента на подаване на исковата молба ; че процесното разпореждане с имот, частна държавна собственост, не попада в приложното поле на чл. 33, ал. 2 ЗС, както и че не са обсъдени доказателства, сочещи на извод, че процесният имот пл. № 19 е самостоятелна сграда, съотв. обект и незаконосъобразно е прието, че ищецът е титуляр на право на изкупуване на сграда ( реална част от сграда) като притежател на сграда в имота.

    В касационната жалба на [фирма] се поддържа недопустимост на обжалваното решение поради липса на процесуална легитимация на ищеца. Този довод се обосновава с наличие на правно положение, аналогично с това като при етажната собственост, съотв., ако се приеме, че се касае за обект от сграда е налице и етажна собственост, поради което не е възникнало материално право на изкупуване, каквото би възникнало, само ако се приеме, че имотът не е самостоятелен обект и то в лицето на съсобственика на самата обща сграда, не и в полза на третия съсобственик на земята. Поддържа като евентуално оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. За неправилен счита извода на съда, че предметът на договора представлява самостоятелен обект заедно с останалата част от сградата и терена, което поради необсъждане на доказателства за констуктивната и функционална обособеност на сградата, е опорочило и правния му извод, че е възникнало право на изкупуване за ищеца, почиващ на необосновани изводи за това, че процесната сграда не е самостоятелна, поради което и по отношение на нея съществува съсобственост. Ако изводът за съсобственост е верен, то касаторът поддържа, че правото на изкупуване би принадлежало на съсобственика на сградата към момента на извършване на разпореждането - Д. АД, а не и на ищеца.

    Ответникът по касация [фирма] е оспорил жалбите, по които е допуснато касационно обжалване. Поддържа, че правният режим на чл. 33 ЗС е приложим независимо от вида на правния субект, притежаващ части от правото на собственост. По същество поддържа, че не е налице хипотеза на хоризонтална етажна собственост, поради което и Д. е следвало да предложи за изкупуване идеалните части от УПИ и несамостоятелното помещение на всеки от съсобствениците на идеални части от УПИ *. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

    С решението, допуснато до касационно обжалване, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение № 451/06.01.2009 г. по гр.дело № 1737/2005 г. на СГС и вместо него е постановил друго решение, с което е признал право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на [фирма] на имота, предмет на договор за покупко - продажба на недвижим имот

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове