Решение № 127 от 02.06.2016 г. по гр. д. № 6287 / 2015 г.

    Анотация

    Въпрос
    Кое определя един иск като допустим- обстоятелствата които са изложени в исковата молба, и които определят с достатъчна яснота правната фигура, съответстваща на предмета на делото, или определената от съда правна квалификация, и когато квалификацията е неправилна какви са правомощията на въззивния съд?


    Върховният касационен съд, ГК, ІІІ г.о., в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

    Председател:
    Капка Юстиниянова

    Членове:
    ЛЮБКА БОГДАНОВА, СВЕТЛА ДИМИТРОВА

    При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдия Богданова гр.д. N 6287 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на С. В. Ф. и В. К. С. срещу въззивно решение № 8072 от 23.11.2015 г. по гр.д. № 13849/2013 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № І-34-67 от 11.06.2013 по гр.д. № 11219/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявеният от К. Х. Грудков и Б. Х. Грудков срещу С. В. Ф. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаването на С. В. Ф. от Х. Б. Грудков, съгласно нот. заверено пълномощно, с рег. № 47233 от 9.10.2007 г. на нотариус А. Ч., с рег. № 310 на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, поради невъзможност на упълномощителя да разбира и ръководи действията си като неоснователен; предявеният от К. Х. Грудков и Б. Х. Грудков срещу С. В. Ф. и В. К. С. иск за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Н. А. № 135/2007 г. на нотариус А. Ч., като сключен без представителна власт като неоснователен, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявените искове. Поддържа се оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуален закон, с искане за неговата отмяна.

    Ответниците К. Х. Грудков и Б. Х. Грудков чрез адвокат П. М. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба , евентуално ако делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд да се дадат задължителни указания, че правната квалификация на предавения иск е по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

    С определение № 170 от 10.02.2016 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: кое определя един иск като допустим- обстоятелствата които са изложени в исковата молба, и които определят с достатъчна яснота правната фигура, съответстваща на предмета на делото, или определената от съда правна квалификация, и когато квалификацията е неправилна какви са правомощията на въззивния съд.

    Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

    За да обезсили решението на първоинстанционния съд, с което са били отхвърлени исковете, въззивният съд е приел, че решението е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск. Посочил е, че с фактическите твърдения в исковата молба и уточнителната молба от 2.10.2014 г. ищците оспорват извършеното от наследодателя им упълномощаване при твърдения, че поради изключително влошеното му здравословно състояние последният не е могъл изобщо да волеобразува, т.е. да формира и изявява воля. Като причина за това посочват наличие на сериозни заболявания, които са го лишили от възможността да формира правно валидна воля, като заявяват, че не е страдал от слабоумие или душевна болест, за да бъде поставен под запрещение. При така наведените обстоятелства, формулиращи основанието на исковата претенция досежно упълномощителната сделка, въззивният съд е приел, че недействителността на същата е предявена при твърдения за порок, който води до нищожност, а не до унищожаемост. Приел е, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е неправилна, като наред с това е приел, че съдът се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран. Въз основа на това е приел, че предмета на делото е определен не съобразно твърденията на ищците, а въз основа на обстоятелства, които не са релевирани, поради което решението е недопустимо, доколкото със същото е разгледан и разрешен иск на непредявено основание. Изложил е съображения, че фактическите твърдения, съставляващи основание на исковата претенция, се включват в хипотезиса на чл. 26, ал. 2 ,пр. 2 ЗЗД, а не на чл.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове